— Харп даде изрични заповеди — изтъкна Хенгст.
— И аз ги следвам. Ако не го правех, можех да го убия в Уокингам, нали?
— Може да е бил твърде бърз за теб.
Григс кипна.
— Не твоите топки са в менгемето. А моите. Никога, ама никога не оставям нещата недовършени. Вече извърших три убийства за Харп. Твоите колко са? Точно така, нула. Така че си затваряй устата. Писна ми да поставят под въпрос действията ми, друже.
Будилникът на телефона на Артър ги събуди и двамата уморено се облякоха на светлината на лампата. Избраха най-тъмните си дрехи и прибраха в джобовете си малките фенерчета.
Планинският въздух бе благоуханен и прохладен. Дворът на манастира и околните сгради бяха тъмни и смълчани. Гости, монаси и хористи спяха. Луната бе почти пълна и с лекота успяха да намерят пътя до оградената градина.
Двата реда италиански кипариси бяха за тях като светлините на писта за пилот. Минаха през колонадата направо до дървената врата на малкия каменен параклис.
Постройката бе малка и стара, не по-голяма от солариума на някоя модерна къща от предградията. Беше изградена от грубо оформени варовикови блокове, споени с хоросан, който на повечето места бе изронен. Имаше полегат керемиден покрив и малка открита камбанария с миниатюрен кръст отгоре. Кафявата врата бе с формата на арка, украсена с ковано желязо. Ключалка не се виждаше.
— Започва се — рече Артър и бутна. Надяваше се, че няма да му се наложи да използва сила, и надеждите му се оправдаха. Вратата се отвори и двамата се озоваха вътре.
Включиха фенерчетата и се огледаха. Параклисът се състоеше от едно-единствено помещение с апсида срещу вратата. Вътре в нея имаше нисък варовиков олтар на платформа от същите блокове, от които бяха изградени стените. От двете страни на олтара стояха високи до гърдите свещници, над които имаше много прост и много стар черен железен кръст. Стените бяха измазани с гипс, боядисани в светлозелено и без никаква украса. В апсидата имаше само един прозорец с решетка. До едната страна видяха модерен калорифер — ненужен сега, но несъмнено полезен през зимата. Подът бе от големи каменни плочи, изгладени от годините и почти напълно покрити с килим, за да могат монасите да се просват по очи без прекалени неудобства.
Съвсем просто помещение.
— Това е единствената ни възможност — изтъкна Артър. — Ако не е тук, в манастира няма друго място, което може да се отнесе към пети век.
— Тогава да се залавяме на работа — каза Клер.
Започнаха с олтара — потърсиха зад него, бутаха и дърпаха варовиковите плочи, но съоръжението бе яко и тежеше един тон, ако не и повече. После дойде ред на стените. В продължение на почти двайсет минути двамата почукваха гипса с надеждата да намерят кухина.
Когато приключиха с тях, насочиха вниманието си към пода.
— Помогни ми да навием килима — помоли Артър.
Докато бяха коленичили с гръб към олтара, Григс се изправи и погледна през решетките на прозореца, след което бързо се скри.
Клер започна да почуква по камъните с края на фенерчето си, а Артър се дръпна назад и се загледа, осветявайки целия под.
Фенерчето на Клер изгасна и тя изруга.
— Счупих го.
Той се разсмя.
— Да не очакваше нещо друго?
Наведе се да й помогне да стане, но внезапно отдръпна ръката си и насочи лъча настрани.
— Виж!
Клер я видя, но Артър вече беше намерил още една, а после още две.
Четири плитки вдлъбнатини в две съседни плочи.
— Легни пред Христа и намери Граала — прошепна тя.
— Вдлъбнатините са за ръцете и краката — задъхано обясни той. — Вземи фенерчето и освети тук.
Артър извади химикалка от джоба си и заръчка с нея хоросана между плочите. После надраска друга ивица между съседните камъни.
— Тези са по-меки. По-трошливи. Дай да опитам.
Просна се по корем и усети студа на камъните под ризата си.
Олтарът и кръстът бяха точно пред него.
Артър затърси пипнешком вдлъбнатините за краката и след като ги намери, постави върховете на пръстите си в тях.
После сложи длани в тези за ръцете.
— Били са по-дребни — оплака се той.
— Искаш ли аз да опитам?
— Мисля, че съм по-силен.
Задържа дъх и задърпа с ръце, като в същото време натискаше с крака.
Нищо не се случи.
Артър изпъшка и опита отново.