Това пукот ли беше?
Удвои усилията си и усети как лицето и ушите му пламнаха.
Долови движение. Едва доловимо поместване на една от плочите.
„Още малко.“
Беше вдигал тежести, докато играеше ръгби. И както бе правил всеки път, когато вдигаше последната и най-голяма тежест, стисна зъби. Някъде дълбоко от гърлото му се надигна животинско ръмжене.
Внезапно камъкът под тялото му се раздвижи и пропадна надолу.
Клер извика от изненада.
— Добре ли си?
Артър лежеше под ъгъл, с глава под нивото на пода. Стреснат, той скочи на крака.
— Фенерчето — подкани той. — Освети долу!
Видя как беше направен простият капак. Плъзналият се камък лежеше на широк около сантиметър ръб и след като хоросанът поддаде, беше нужно съвсем малко отместване, за да падне долу.
С помощта на Клер той вдигна камъка от дупката и го подпря на навития килим.
Дупката отдолу беше голяма колкото да побере три кутии от обувки.
Артър я освети и се изпълни с горчиво разочарование. Беше празна.
Той изруга.
— Не, чакай — рече Клер и посочи. — Виж.
И Артър видя в ъгъла малко пожълтяло листче.
Взе го и го разгъна.
На него имаше три думи, изписан със замах подпис и дата.
Ho he trobat!
A Gaudi, 1883
— Какво означава това? — попита Клер.
— Не знам, но дай да побързаме и да поставим плочата обратно.
Върнаха плочата на мястото й и я наместиха върху отвора, като дръпнаха пръстите си в последния момент, за да не ги притисне.
Докато работеха, Григс ги наблюдаваше през прозореца в апсидата.
Артър предпазливо излезе навън да вземе шепа пръст, която посипа на мястото на фалшивия хоросан.
Тихо шумолене го стресна, но си помисли, че просто вятърът шепне в клоните на дърветата.
Сложи пръстта, отъпка я хубаво и заяви, че по-добре от това не могат да го направят. После двамата развиха килима, излязоха от параклиса и застанаха под високите кипариси. Върховете им жълтееха на лунната светлина.
Артър имаше приложение за превод на мобилния си телефон и вкара вътре трите думи.
Бяха на каталонски.
Намерих го!
— Бил е тук! — прошепна Артър.
Григс се бе изтеглил на шейсетина метра от тях на по-висока позиция, облегнат на високата до кръста каменна стена по периметъра на манастира.
Вдигна пушката си и погледна през оптичния мерник. С пестеливи, уверени движения включи лазера и махна предпазителя.
Хенгст беше до него.
— Какво правиш, по дяволите?
— Той намери нещо — рече Григс.
— Граала ли?
— Не ми пука. Време е да бъде премахнат.
— Не и преди да сме сигурни, че е Граалът.
Григс сложи пръст на спусъка.
— Върви на майната си — изсъска той.
Артър и Клер стояха до параклиса и си шепнеха.
Внезапно Клер ахна, когато видя червената точка, танцуваща по слепоочието на Артър.
Преди тя да успее да реагира, Хенгст сграбчи приклада на пушката и я дръпна от бузата на Григс. Оръжието бе със заглушител и изстрелът не се чу, но тежкият куршум се заби във варовика, вдигайки искри.
— Залегни! — извика Клер и се хвърли към него.
— Какво беше това? — попита Артър, докато падаше на тревата с нея.
— Имаше лазерен прицел на слепоочието ти!
Григс не изпусна пушката. Когато Хенгст се хвърли към него, той му нанесе удар с приклада в челюстта и скулата. Мъжът изпъшка и се свлече на земята.
Григс отново зае позиция по-настрани и затърси мишената през оптичния мерник.
— Къде си, по дяволите? — промърмори под нос.
Артър и Клер бяха близо до вратата на параклиса, скрити от постройката.
— Ако опитаме да се върнем в спалното, ще излезем на открито и тогава ще може да ни улучи — отбеляза Артър.
— Не можем обаче да останем тук!
— Трябва да се изправя срещу него — заяви Артър.
— Не!
— Ето. Вземи бележката и ключовете от колата. Ако не се върна, махай се още тази нощ. Прибери се във Франция. Забрави, че това изобщо се е случвало.
— Артър…
Той се надигна до клекнало положение, усети как ръката й се плъзга по рамото му и се промъкна до ъгъла на параклиса. Пое няколко пъти въздух, за да събере кураж, и се затича към оградната стена.