Григс оглеждаше алеите между параклиса и основните сгради. Тъкмо се канеше да напусне позицията си и да се промъкне към параклиса, когато Артър го забеляза на около двайсет и пет метра от себе си, очертан на осветеното от луната небе. Намери камък с размерите на яйце и го хвърли в мрака. Камъкът тупна отляво на Григс и насочи вниманието му натам.
Артър се втурна напред с всички сили, изцяло под властта на инстинктите си.
Григс го чу в последния момент и рязко завъртя пушката, но не успя да стреля. Артър заби рамо в твърдия му корем и инерцията от нападението ги събори.
Чу ругатня. Артър се надигна и заблъска мъжа с юмруци с надеждата да сломи противника, но Григс нямаше намерение да се предава лесно. Той все още държеше пушката и с рязко движение нагоре заби оптичния мерник в чувствителните ребра на Артър.
Докато младият мъж се превиваше с пъшкане, Григс понечи да се изправи на крака. Ако успееше, всичко щеше да приключи. Щеше да опре дулото в главата на противника си и да дръпне спусъка. Ала Артър се изправи пръв и отчаяно замахна с юмрук към главата на убиеца.
Болката експлодира в ръката му. Все едно беше ударил тухлена стена и ударът като че ли изобщо не попречи на Григс да се изправи напълно. Почти очакваше якият тип да се отърси и да му се изсмее, но се случи нещо друго.
Григс спря да се движи. Пушката се изплъзна от ръцете му. Без да издаде и звук, той залитна назад и се прекатури през ниската стена. Безжизненото му тяло се свлече петнайсет метра надолу по склона и спря в гъстите шубраци в началото на гората.
Артър чу пукот на чупещи се клони. Надникна над стената, но видя единствено черна пропаст.
Той изтича назад към параклиса. Клер го посрещна, задавена в истерични ридания.
— Слава богу. Толкова се уплаших.
— Хайде — подкани той и я задърпа към спалното. — Трябва да се махаме оттук.
Хенгст разтърка подутата си челюст и отиде до преградната стена, през която бе паднал Григс. Прибра пистолета в кобура си. Заглушителят още беше топъл от 9-милиметровия куршум.
Снайперистката карабина на Григс лежеше в тревата до стената. Хенгст я вдигна и сложи предпазителя.
— Чудесно — рече той.
Джеръми Харп бе събуден от мобилния си телефон в 3 часа сутринта. Запали нощната лампа. Жена му спеше в друга спалня.
— Харп — дрезгаво излая, объркан от прекъснатия сън.
— Доктор Харп, съжалявам, че ви будя, но имаме развитие на нещата.
— Кой се обажда?
— Извинете, Питър Хенгст е. Григс се опита да убие Мелъри. Наложи се да го застрелям.
— Григс е мъртъв?
— Да.
— А Мелъри добре ли е?
— Да. И нищо не подозира.
— Знаех си, че няма да се сдържи. Проклето копеле. Къде си?
— Все още в Монсерат. Мисля, че Мелъри намери нещо. В малък параклис на територията на манастира.
Харп стисна очи.
— Граала ли? — попита той.
— Не мисля. Чух го да казва „бил е тук“.
Харп отвори разочаровано очи.
— Добре, разчисти кашата. Знаеш какво да правиш. Продължи да ги следиш. Предполагам, че разбираш какво означава това?
— Не, сър. Какво?
— Означава, че получи повишение. Вече си шефът на охраната ми.
24.
Пътуваха мълчаливо, тъмната планина се смаляваше в огледалото за обратно виждане.
Накрая Артър излезе от вцепенението си.
— Убих човек — рече той.
— Нямаше избор.
— Нямах представа, че съм го ударил толкова силно.
Той така стисна волана, че наранената ръка го заболя.
— Искаш ли аз да карам? — предложи Клер.
— Ще се оправя. Трябва да се съсредоточа.
— Този човек ли е убил приятелите ти?
— Не съм сигурен. Беше тъмно. Имаше брада. Може да е бил той.
— Може би е убил и Тони.
— Може би.
— В такъв случай се радвам, че е мъртъв. Да се надяваме, че всичко е приключило. И че вече няма да те преследват.
— Заинтересовани групи — монотонно рече Артър. — Това каза онази нощ. Не е приключило, Клер. Има и други. Няма да се свърши, докато не намеря Граала.
Докато караше по пустата магистрала, той се опита да пропъди мислите за падащия през стената мъж и да се съсредоточи върху онова, което бяха открили.
Антони Гауди.
Знаеше най-общи неща за този човек. Архитект. Геният зад някои от най-важните сгради на Барселона.