Намерих го!
Трябваше да идат в Барселона.
Пътят беше все така пуст. Изглеждаше, че никой не ги следи. Но Артър си бе мислил същото и докато пътуваха към Монсерат.
Подаде телефона си на Клер. Екранчето му светеше в тъмното, докато тя четеше описанията на хотелите в централната част на града. Артър избра един и Клер набра номера. Дежурният рецепционист ги увери, че могат да се регистрират преди изгрев-слънце.
Пристигнаха в Готическия квартал край Лас Рамблас. Хотел „Еспаня“ се стори на Артър особено подходящ избор, защото според описанието бил проектиран от Луис Доменек, съвременник на Гауди.
Артър отиде до машината за лед в края на коридора и сложи няколко кубчета върху подутата си ръка.
— Мислиш ли, че е счупена? — попита Клер.
— Съмнявам се. Чупил съм много кости, докато играех ръгби. Правилото е, че щом не стърчи кост, значи не е толкова зле.
Бяха твърде уморени, за да се събличат. През следващите няколко часа спаха дълбоко и ако не беше будилникът на Артър, щяха да проспят и следобеда.
Когато се събудиха, попитаха портиера за добра книжарница в района. Книжарница „Равал“ се намираше в преустроена църква от 17-и в. и беше на няколко минути път пеша. Беше просторна, с богат асортимент и оживено кафене, но след няколко минути безплодно обикаляне решиха, че се нуждаят от помощ, за да се справят с каталонския.
Помощта дойде в лицето на управителя, който приличаше на рошав академик и им предложи да ги заведе при материалите за Гауди.
— Тази сбирка за работата му като архитект е преведена на английски. За мен лично най-добрите неща за Гауди са написани от Естеве Валеспир. Снимките може и да не са най-хубавите, но анализът е изключително задълбочен. А най-добрите снимки са тук. Много са хубави, но книгата е доста обемиста и не става за разнасяне.
Артър взе и двете, а Клер побърза да се намеси:
— Трябват ни и книги за живота му. Искаме да разберем и самия него, не само сградите му.
Управителят кимна одобрително.
— Биографии, да. Това е правилният подход към пълното разбиране на Гауди. Оставам с впечатлението, че не сте обикновени туристи. Имам само две негови биографии на английски. Тази е отлична, написана е на английски от холандски автор, а тази е по-стара, преведена от каталонски, в която според мен също има някои полезни неща.
— Много ни помогнахте — благодари любезно Артър, докато управителят оформяше покупките. — Но бихте ли могли да ни насочите към някого в града — куратор, професор, с когото да разговаряме?
Мъжът сбърчи замислено чело.
— Ами, сещам се за библиотекарката от библиотека „Енрик Казанелес“ към къща музей „Гауди“. Библиотеката не е отворена за широката публика, но можете да се обадите по телефона.
— Случайно да имате номера? — попита Клер.
— Може и да го имам някъде — малко объркано отвърна управителят.
— Дали знае английски според вас? — поинтересува се Клер и му се усмихна обезоръжаващо.
Управителят въздъхна.
— Искате ли да говоря с нея от ваше име? Идвала е неведнъж в книжарницата ни. Познавам я.
— Вие сте страхотен! — възкликна възторжено Клер, при което той се изчерви.
Няколко минути по-късно управителят се върна усмихнат от кабинета си. Библиотекарката, Изабела Белвер, се съгласила да ги приеме днес следобед.
След като се върнаха в хотела, двамата си поръчаха кафе, пльоснаха се на леглото и си поделиха книгите. Прекараха следващите два часа в четене, като от време на време споделяха наученото.
— Гауди е роден през 1852-ра, така че през 1883-та е бил на трийсет и една.
— След като завършил Училището по архитектура в Барселона, влязъл в групата на модернистите, които се опитвали да изградят културната идентичност на Каталония чрез архитектурата.
— Тук пише, че Гауди зарязал традиционните основни архитектурни елементи, като кубове, сфери и призми, и ги заменил с геометрично предадени форми от природата — цветя, кости и стъбла на растения.
— Чуй това. През 1883-та бил препоръчан за проект за катедрала в чест на Светото семейство, „Саграда Фамилия“. Гауди отначало не искал да се заема и се съпротивлявал, но по-късно кой знае защо размислил и започнал да работи по нея до смъртта си четиридесет и три години по-късно. Работата по катедралата продължава и до днес. И ще бъде завършена едва през 2026-а, ако искаш, вярвай.