— Как да не помня! Тогава си мислехме, че е закачка. — Поколебах се. — Често ли си спомняш за Клеър, Тери?
Той хвърли в една кофа парцала, с който полираше, и отиде да се измие. Някога от умивалника течеше само студена вода, а сега имаше батерия с кранчета за студена и за топла. Тери развъртя двете и започна да се сапунисва. До лактите, както ни учеше татко.
— Всеки Божи ден. Спомням си и за Анди, но по-рядко. Смъртта му беше част от естествения ход на нещата, но все си мисля, че щеше да поживее повечко, ако не се трудеше толкова с ножа и вилицата. Клеър обаче… смъртта ѝ беше ужасно несправедлива. Разбираш ли?
— Да.
Той разсеяно се подпря на шевролета.
— Спомняш ли си колко беше красива? — Тери бавно поклати глава. — Нашата красива сестра. Онзи никаквец — онзи звяр — ѝ отне всички години, в които би могла да разцъфне, и сам си би шута като пълен страхливец. — Той прокара длан по лицето си. — Не бива да говорим за Клеър. Всичко ми се обръща.
На мен също. Клеър, която беше достатъчно голяма, за да ми е втора майка. Клеър, нашата красива сестра, която през живота си не беше наранила никого.
Прекосихме двора, заслушани в песента на щурците сред избуялата трева. В края на август и началото на септември те винаги пеят най-силно, сякаш знаят, че лятото свършва.
Тери спря до стълбището и видях, че в очите му блестят сълзи. Денят беше великолепен, но дълъг и изпълнен с напрежение. Не биваше накрая да бъркам в стара рана.
— Остани да пренощуваш, братле. Диванът се разтяга.
— Не — отвърнах. — Сутринта съм на закуска в хотела с Кони и партньора му.
— Партньор — повтори Тери и забели очи. — Няма що, добре се е подредил.
— Терънс, какви са тези вехти разбирания? Още утре могат да се оженят в десетина щата, ако пожелаят. Включително в този.
— О, кой за когото иска да се жени, безразлично ми е, само че този мъж не е партньор, независимо какво си мисли Кони. Отдалеч надушвам използвачите. За Бога, та той е два пъти по-млад от Кон!
Сетих се за Бриана, която беше повече от два пъти по-млада от мен.
Прегърнах Тери и го целунах по бузата.
— До утре. Ще обядваме заедно, после поемам към летището.
— Разбрахме се. И, Джейми… Тази вечер беше велик с китарата!
Благодарих му и се отправих към колата си. Вече отварях вратата, когато той ме повика. Обърнах се.
— Помниш ли последната проповед на преподобния Джейкъбс? Която после кръстихме „Страшната“?
— Да — рекох аз. — Много добре.
— Тогава всички бяхме толкова шокирани, че си я обяснихме с болката му от загубата на жена му и детето му. Но знаеш ли какво? Като си помисля за Клеър, ми иде да намеря този човек и да му стисна ръка. — Ръцете на Тери — яки като татковите — бяха скръстени на гърдите. — Защото сега мисля, че е постъпил смело, изричайки онези неща. И че всяка дума е била абсолютна истина.
Тери може и да беше забогатял, но си беше останал спестовен и в неделя на обяд доядохме каквото беше останало от вчерашното угощение. Почти цялото време Кара Лин седеше на коленете ми и аз я хранех. Дойде време да си вървя и я подадох на Доун, но малката се протегна към мен.
— Не, миличка — казах, целувайки невероятно гладкото челце. — Трябва да тръгвам.
Кара Лин знаеше само десетина думички — сред тях сега се включваше и моето име — но съм чел, че малките деца разбират много повече, и тя явно разбра какво ѝ казвам. Личицето се набръчка, ръчичките отново се протегнаха и сълзи напълниха сините очички — сини като мамините, сини като на покойната ми сестра.
— Тръгвай бързо — посъветва ме Кон, — иначе ще трябва да я осиновиш.
И аз тръгнах. С колата стигнах до Портланд, оттам взех самолета за Денвър и накрая се върнах в Недърленд. Но продължавах да си мисля за протегнатите пухкави ръчички и за насълзените очи — Мортъновски сини. Тя беше точно на годинка, но не искаше да ме пусне. Според мен така разбираш, че си се прибрал у дома — и не е важно колко далеч си скитал или къде другаде си живял.
Домът е там, където ти се радват и искат да останеш.
През март 2014 — след като повечето готини скиорки си бяха тръгнали от Вейл, Аспен, Стиймбоут Спрингс и нашия курорт „Козя планина“ — метеоролозите предупредиха, че се задава страшна снежна буря. Прословутата студена вълна от Северния полюс не беше подминала и Грийли, затрупвайки го под сто и двайсет сантиметрова снежна покривка.
Почти целия ден бях във „Вълчата глава“ — помагах на Хю и Муки да подготвят къщата и студиото за бурята, като ги заковат с дъски. Останах, докато вятърът не се засили и от оловносивото небе не се посипаха първите снежни парцали. После Джорджия излезе по топло яке, наушници и бейзболна шапка с емблемата на „Вълчата глава“. Настроението ѝ никак не беше добро.