„Непознаваема“ не беше думата, която исках да чуя.
— Моля ви се, започвайте — простена Астрид. — Много съм уморена, а в гърдите ми се е заселил плъх. Който гори в адски огън.
Джейкъбс погледна Джени. Тя се поколеба.
— На Господните сбирки всичко беше по-иначе. Абсолютно всичко.
— Може — съгласи се Джейкъбс, — само че на тази сбирка действително ще присъства Господ. Ще видите. Хвани раменете ѝ, Джени. Бъди готова да я удържиш. Няма да я заболи.
Джени направи каквото се искаше от нея.
Джейкъбс се обърна към мен:
— Когато поставя лостчетата върху слепоочията на Астрид, плъзни превключвателя. Брой изщракванията. На четвъртото спри и чакай допълнителни инструкции. Готови? Начало.
Той долепи накрайниците в ямките на слепоочията, където пулсираха нежни сини венички.
— Много ми е приятно, че се виждаме отново, Джейми — каза Астрид като някоя благовъзпитана малка госпожичка и затвори очи.
— Ще започне да се тресе, така че бъди готова да натискаш — напомни Джейкъбс на Джени. — Давай, Джейми.
Приплъзнах превключвателя. Щрак… щрак… щрак… щрак.
Нищо не стана.
„Старческо бълнуване — реших аз. — И да е умеел нещо, всичко вече е минало-зами…“
— Приплъзни го още два пъти, моля. — Тонът на Джейкъбс беше сух и уверен.
Изпълних командата. Пак нищо. С ръцете на Джени върху раменете си Астрид изглеждаше по-прегърбена от всякога. Дъхът ѝ така свистеше, че беше мъчително да я слушаш.
— И още един път.
— Чарли, аз почти съм на края на…
— Не разсъждавай, а изпълнявай!
Плъзнах превключвателя, който отново щракна. Този път бученето в другия край на стаята беше много по-силно: от „мммм“ прерасна в „МММАУУУ“. Не последва ослепителен проблясък (във всеки случай не си спомням), но за момент нещо ме ослепи. Сякаш в недрата на мозъка ми беше избухнала дълбочинна бомба. Струва ми се, че Джени Ноултън извика. Смътно видях как в инвалидната количка Астрид се отгласна с такава сила, че блъсна Джени (която далеч не беше някоя вейка) и едва не я събори. Краката на Астрид — тънки като клечки — рязко се изпънаха, отпуснаха се и отново се изпънаха. Разнесе се воят на алармената инсталация.
Руди се втурна в стаята, следван от Норма.
— Казах ти да изключиш проклетата сирена, преди да започнем! — изкрещя Джейкъбс на Руди.
Астрид високо изпъна ръце и едва не удари в лицето Джени, която отново я беше хванала за раменете.
— Извинявайте, господин Джейкъбс…
— ИЗКЛЮЧИ Я, идиот такъв, покана ли чакаш!
Чарли изтръгна от ръката ми пулта и върна превключвателя в изходна позиция. Астрид издаваше бълбукащи звуци.
— Пастор Дани, тя ще се задуши! — извика Джени.
— Не ставай глупава! — сопна ѝ се Джейкъбс. Страните му бяха зачервени, очите му пламтяха. Сякаш се беше подмладил с двайсет години. — Норма! Обади се на охраната! Кажи им, че тревогата е фалшива!
— Аз…
— Върви! Какво се мотаеш! БЯГАЙ, дяволите да те вземат!
Тя хукна.
Астрид отвори очи, само дето това не бяха очи, а облещени белтъци. Тя отново се загърчи в миоклонични конвулсии, после се плъзна напред, ритайки с крака. Размахваше ръце като удавник. Воят на алармата не секваше. Хванах я за бедрата и я избутах обратно в количката, преди да се е изсулила на пода. Анцугът ѝ беше потъмнял на слабините и в носа ме удари остра миризма на урина. Вдигнах поглед и установих, че в едното ъгълче на устата ѝ е избила пяна. Тя се стичаше от брадичката ѝ по яката на блузата и там също се разстилаше тъмно петно.
Алармата млъкна.
— Да се благодарим на Господ — възкликна Джейкъбс. Той се беше привел напред, опирайки ръце върху коленете си, и наблюдаваше конвулсиите на Астрид с любопитство, но без тревога.
— Нужен ни е лекар! — закрещя Джени. — Не мога да я удържам!
— Глупости — отсече Джейкъбс. На устните му трепкаше половин усмивка (цяла не му се получаваше). — Да не мислеше, че ще е лесно? Това е рак, за Бога! Дай ѝ минутка и тя ще…
— В стената има врата — каза Астрид.
Хрипът беше изчезнал от гласа ѝ. Очите ѝ се върнаха в нормалното си положение… но не едновременно, а едно по едно. Когато се наместиха в очниците, те се спряха на Джейкъбс.
— Вие не я виждате. Тя е малка и обрасла с бръшлян. Мъртъв бръшлян. Тя чака от другата страна — над разрушения град. Над хартиеното небе.