Джени се изправи на пръсти и ме целуна по бузата.
— Тя е по-добре. Това е Божия милост, Джейми, каквото и да си мисли господин Джейкъбс. Без нея — без него — Астрид щеше да умре след шест седмици.
Астрид слезе по инвалидната рампа с количката си, но се качи в субаруто на Джени без чужда помощ. Джейкъбс само ѝ помогна да затвори вратата. Астрид го улови за ръката през сваленото стъкло и още веднъж му благодари.
— За мен беше удоволствие — каза той. — Не забравяй какво ми обеща. — Джейкъбс освободи ръката си и опря пръст в устните ѝ. — Никому нито дума!
Наведох се да я целуна по челото.
— Яж — посъветвах я аз. — Почивай си. Прави физиотерапия. И се радвай на живота!
— Рапорт даден, рапорт приет! — Надникна зад гърба ми, видя как Джейкъбс бавно се изкачва по стъпалата на верандата, погледна ме в очите и повтори: — Внимавай.
— Не се притеснявай.
— Изключено. — Гледаше ме с дълбока тревога. И тя като мен остаряваше, но сега, когато болестта не разяждаше тялото ѝ, отново виждах момичето, което заедно с Хети, Карол и Сузан танцуваше пред сцената, докато „Стоманени рози“ изпълняваха „Чукай на дърво“ или „Град Нътбуш“. Момичето, което бях целунал под аварийното стълбище. — Ще се притеснявам.
Качих се при Чарли Джейкъбс на верандата и заедно изпратихме с поглед малкото субару на Джени Ноултън, което се спусна към портата. Времето беше приятно и топло, снегът се беше поразтопил и тревата зеленееше. „Торът на бедняка — помислих си. — Така наричахме пролетния сняг.“
— Ще си държат ли езика зад зъбите? — попита Джейкъбс.
— Да. — Може би не завинаги, но във всеки случай докато той завърши изследванията си, ако краят им наистина се виждаше. — Обещаха.
— А ти, Джейми? Ще изпълниш ли обещанието си?
— Да.
Изглежда, отговорът ми го успокои.
— Защо не останеш да пренощуваш?
Поклатих глава.
— Резервирах стая в „Ембаси Суитс“. Полетът ми е рано сутринта.
„Освен това нямам търпение да се махна оттук, точно както нямах търпение да се махна от «Ключалките».“
Не го изрекох на глас, но съм сигурен, че той чудесно го знаеше.
— Добре. Бъди готов, когато ти позвъня.
— Какво искаш, Чарли? Клетвена декларация? Като съм казал, че ще дойда, значи ще дойда.
— Прекрасно. С теб кажи-речи цял живот отскачаме един от друг като две билярдни топки, но скоро всичко ще свърши. В края на юли — най-късно в средата на август — отношенията ни ще приключат.
Той се оказа прав. Прав беше, да му помага Господ.
При условие че Той съществува, разбира се.
Въпреки прекачването в Синсинати кацнах в Денвър на другия ден малко преди 13 часа — пътуването на запад с реактивен самолет е пътуване във времето. Включих мобилния си телефон и видях, че имам две съобщения. Едното беше от Джени. Пишеше, че преди да си легне, е заключила спалнята на Астрид, но бейбифонът не издал и звук, а когато Джени се събудила в шест и половина, Астрид още спяла като заклана.
„На закуска изяде рохко сварено яйце и две препечени филийки. А видът ѝ… непрекъснато си повтарям, че всичко това не е илюзия.“
Това беше добрата новина. Лошата дойде от Бриана Донлин — понастоящем Бриана Донлин-Хюз. Беше пуснала съобщението няколко минути преди моето приземяване. „Робърт Ривард е мъртъв, Джейми. Не знам подробности.“ Но до вечерта ги беше научила.
Една медицинска сестра беше казала на Бри, че влезеш ли в „Гадс Ридж“, няма излизане, и пророчеството ѝ определено се беше сбъднало за момчето, което пастор Дани беше излекувал от мускулна дистрофия. Намерили го в стаята му — полюшвало се в примка, която измайсторило от джинсите си. Оставило писмо: „Постоянно виждам прокълнатите. Редицата им няма край.“
XII
След около шест седмици получих имейл от някогашната си сътрудничка в проучванията.
До: Джейми
От: Бри
Тема: За сведение
В имейла след гостуването си в нюйоркското жилище на Джейкъбс ми писа, че той споменал книгата „De Vermis Mysteriis“. Запомних заглавието вероятно защото с гимназиалните си познания по латински можах да си го преведа — означаваше „Загадките на червея“. Май е трудно да се откажа от навика да изследвам житието и битието на Джейкъбс, защото веднага направих справка. Разбира се, тайно от съпруга си, който смята, че завинаги съм затворила тази страница.