Сякаш не знаех какво значи „да забремениш момиче“: секс. Момчето ляга върху момичето и двамата мърдат насам-натам, докато им стане хубаво. Тогава от пишката на момчето излиза мистериозна течност, наричана от някои „бяло сладко“. Влиза в корема на момичета и след девет месеца е време за памперси и за бебешка количка.
Въпреки опитите на сестра ми да подлее вода на Кон и Анди, през лятото нашите им разрешаваха да ходят в курортния комплекс един-два пъти седмично. А през февруари 1965, когато семейство Фъргюсън дойдоха за зимната ваканция и поканиха братята ми да покарат ски с тях, родителите ми ги пуснаха без колебание. Старите издраскани ски на братята ми поеха към Козя планина наред с лъскавите нови ски на Фъргюсън, прикрепени на покрива на комбито им.
Кон се върна леко пострадал — на шията му, точно на гръкляна, се виждаше яркочервена резка.
— Сигурно си се отклонил от пистата и си налетял на някой нисък клон — предположи татко, когато се върна за вечеря и видя резката.
Кон, който беше добър скиор, се обиди и негодуващо възкликна:
— Как ти хрумна, татко? С Норм карахме един до друг и летяхме като дяволи…
Мама заплашително насочи към него вилицата си.
— Извинявай, мамо, летяхме като стрели. Норм попадна на бабуна и загуби равновесие. Разпери си ръцете ей-така… — Кон показа как и замалко не събори чашата си с мляко. — … и щеката му ме удари по гръкляна. Заболя ме адск… заболя ме много, но вече съм наред.
Само че не беше. На следващия ден червената резка беше избледняла до синя ивица, подобна на герданче, но гласът на Кон беше предрезгавял. До вечерта той можеше да говори само шепнешком. След два дена онемя.
Хиперекстензия на шията, причинила разтягане на ларингеален нерв — такава беше диагнозата на доктор Рено. Виждал бил такива случаи и гарантирал, че до седмица, най-много две, Конрад щял да проговори, а до края на март щял да се възстанови напълно. Нямало нищо тревожно. И нямаше наистина, но за лекаря. Неговият глас си беше наред. Но не и гласът на брат ми. Април се изтъркаля, а Кон все още общуваше с жестове или с бележки. Настояваше да ходи на училище, въпреки че другите момчета го вземаха на подбив, особено откакто разреши проблема с участието в клас (поне донякъде), като написа „ДА“ на едната си длан и „НЕ“ на другата. Имаше и по-конкретни съобщения, написани с големи главни букви върху картони. Едно от тях, което съучениците му намираха за най-комично, беше „МОЖЕ ЛИ ДА ОТИДА ДО ТОАЛЕТНАТА?“
Кон сякаш приемаше добродушно подигравките, защото знаеше, че иначе ще станат по-жестоки. Но една вечер влязох в стаята, която делеше с Тери, и го заварих беззвучно да ридае, проснат на леглото си. Приближих се и го попитах какво му е. Тъп въпрос, разбира се, но нали в подобна ситуация трябва кажеш нещо, а аз можех да го изрека, защото не аз бях ударен по гръкляна от Щеката на съдбата.
— Махай се! — беззвучно произнесе Кон. Страните му и челото му, осеяно с новопоявили се младежки пъпки, пламтяха. Клепачите му бяха подути. — Махай се, махай се! — Последва изречение, което ме потресе: — Разкарай се, шибано копеле!
През тази пролет в косата на мама се появиха първите бели нишки. Един следобед, когато татко се прибра вкъщи, изглеждайки по-уморен от обикновено, тя му каза, че трябва да заведат Кон при специалист в Портланд.
— Чакахме достатъчно — добави. — Пет пари не давам какво разправя старият изкуфелник Джордж Рено — знам какво е станало, ти също знаеш. Самоувереното, нахакано богаташче е разкъсало гласните струни на момчето ни.
Татко уморено се тръсна на стол до масата. И двамата не забелязаха, че съм в помещението до входната врата, където си оставяхме обувките и връхните дрехи, и се преструвам, че си завързвам кецовете, но всъщност надавах ухо за разговора им.
— Не можем да си го позволим, Лора — промърмори той.
— Обаче си позволи да купиш „Хайръм Ойл“ в Гейтс Фолс! — изсъска тя; за пръв път я чувах да говори подигравателно и заядливо.
Баща ми се взираше в масата, макар че върху нея нямаше нищо освен мушамената покривка на червени и бели карета.
— Тъкмо затова не можем да си позволим. На ръба сме, Лора. Знаеш каква беше зимата.
Всички знаехме: беше топла. Ако доходите на семейството ти зависят от продажбите на горива за отопление, следиш термометъра между Деня на благодарността и Великден, като се надяваш червената чертичка да се задържи по-ниско.
Мама стоеше до мивката, ръцете ѝ бяха потопени в сапунената пяна и тя блъскаше чиниите, като че ли искаше да ги счупи, а не да ги измие.