Зад вратичката е Нищото.
Упорито вървя напред и си мисля за двустишието в последния имейл на Бри: „Не е мъртво онова, що лежи във вечността; в небивали еони ще умре дори смъртта.“
Джейми — шепне глас на старица през ръждясалата ключалка на вратичката, която виждам само аз. — Ела. Ела при мен и ще живееш вечно.
Не! — казвам ѝ като предишния път. — Не!
И… засега устоявам. Само че нещо ще се случи. Рано или късно ще се случи. Тогава…
Тогава ще отида при Майката.
6 април — 27 декември 2013
От автора
ЧЪК ВЕРИЛ е моят литературен агент. Той продаде настоящата книга, а докато я пишех, се стараеше да ми помага във всяко отношение.
ПАН ГРЕЪМ редактира текста — благодаря ѝ за острия поглед и за още по-острия молив.
РЪС ДОР, моят неуморен помощник в проучванията, винаги ми осигуряваше необходимата информация. Ако някъде съм сгафил, то е защото не съм доразбрал написаното от Ръс. В тези случаи вината е изцяло моя.
СЮЗАН МОЛДОУ винаги ми вдигаше телефона (дори когато се държах като задник) и ме окуражаваше да продължавам напред.
МАРША ДЕФИЛИПО и ДЖУЛИ ЮГЛИ се занимават с ежедневните ми проблеми, позволявайки ми да живея във въображаемия си свят.
ТАБИТА КИНГ, моята съпруга и най-строга критичка, ми посочи грешките и ме убеди да ги поправя. Така и сторих… доколкото ми позволяваха възможностите. Много я обичам.
Благодаря на всички ви и най-вече на момчетата от „Рок Ботъм Римейндърс“, които ме научиха, че никога не си твърде стар за рокендрол и да забиваш под звуците на „В среднощния час“ — в ми мажор, разбира се. Цялата дрисня започва с ми мажор.
Бангор, Мейн