— Трябваше да притежаваш фирмата, нали?! — продължи да съска. Стана ми гадно от тона ѝ. Тя сякаш предизвикваше татко, стремеше се да го извади от релси. — Кой като теб, а? Великият петролен магнат!
— Купих я преди злополуката с Кон — тихо промълви татко, без да откъсва поглед от масата. Пак беше пъхнал ръце дълбоко в джобове си. — През август. Двамата с теб прочетохме в „Алманах на стария фермер“, че зимата ще е снежна и студена — най-студената от Втората световна война насам, — и решихме да се възползваме. Ти направи изчисленията със сметачната си машинка.
Мама затрака още по-силно с чиниите.
— Вземи заем!
— Бих могъл, но Лора… чуй ме… — Той най-сетне вдигна поглед. — Май ще се наложи да вземем заем, за да изкараме до другата зима.
— Той ти е син!
— Знам, по дяволите! — изкрещя татко. Изплаших се, сигурно и мама се стресна, защото този път чиниите не издрънчаха, а се счупиха. Тя вдигна ръце, от едната струеше кръв. Показа му я също както немият ми брат показваше в клас картончета с „ДА“ или „НЕ“ и се сопна:
— Виж какво направи с твоя ина… — Едва сега забеляза, че седя върху купчината нарязани дърва в складовото помещение, и зяпам в кухнята.
— Марш навън! Бягай да си играеш! — извика ми.
— Лора, не си го изкарвай на Джей…
— Махай се! — отново извика тя. Така щеше да ми кресне Кон, ако не си беше загубил гласа. — Бог мрази шпионите!
И се разрида. Аз също се разплаках и избягах. Тичешком слязох по Методисткия хълм и прекосих шосето, без да се огледам. Нямах намерение да отида при пастора — бях толкова разстроен, че и през ум не ми минаваше да се посъветвам с него. Ако Патси Джейкъбс не беше на двора и не проверяваше дали са поникнали засетите през есента цветя, може би щях да продължа да тичам, докато припадна. Обаче тя беше навън и ме извика. Първият ми порив беше да продължа да тичам, но както вече споменах, бях възпитано момче и дори когато бях разстроен, запазвах добрите си обноски. Ето защо се спрях.
Тя дойде до мястото, където стоях — задъхан, с наведена глава.
— Какво се е случило, Джейми?
Не отговорих. Тя повдигна с пръст брадичката ми. Видях Мори, който седеше на площадката пред входната врата, заобиколен с играчки, и любопитно ме наблюдаваше.
— Джейми, какво е станало?
Освен че ни бяха възпитали да сме вежливи, нашите ни бяха научили да не говорим за семейните проблеми. Янките си държаха езиците зад зъбите. Обаче сърдечността на Патси ме размекна, затова ѝ разказах всичко: за отчаянието на Кон (чиято дълбочина родителите ми не осъзнаваха напълно, въпреки че бяха искрено загрижени за него); за страха на майка ми, че гласните му струни са разкъсани и може да остане ням за цял живот; за настояването ѝ да го прегледа специалист и за отказа на татко поради липса на пари. И най-вече за скандала помежду им. Премълчах за чуждия глас, с който по едно време проговори мама, но само защото не знаех как да го опиша.
Тя спокойно ме изслуша и когато най-сетне свърших, каза:
— Ела в бараката. Налага се да поговориш с Чарли.
След като белведерето зае полагаемото му се място в гаража, Джейкъбс пренесе работилницата си в бараката в задния двор. Заварихме го да човърка някакъв телевизор без екран.
— Щом сглобя този хубавец — каза ми, като ме прегърна през раменете и извади носна кърпа от задния си джоб, — ще хващам станции от Маями, Чикаго и Лос Анджелис. Избърши си очите, Джейми. Обърни внимание и на носа си.
Подчиних се, без да откъсвам поглед от безокия телевизор.
— Наистина ли ще хващате програми от Чикаго и от Лос Анджелис?
— Не, пошегувах се. Опитвам се да вградя усилвател на сигнала, за да гледаме и друго освен Канал 8.
— Ние хващаме и шести, и тринайсети — отбелязах. — Ама шести е със снежинки.
— Вие имате антена на покрива. А семейство Джейкъбс — само вътрешна.
— Защо не си купите друга? В „Уестърн Ауто“ в Касъл Рок продават всякакви.
Той се усмихна:
— Чудесна идея! На събранието за четиримесечието ще обявя пред църковните настоятели, че искам да похарча за телевизионна антена част от даренията, та Мори да гледа анимационни филмчета, а ние с госпожата — ситуационни комедии. Зарежи антената, Джейми, и кажи какво те е разстроило.
Огледах се за госпожа Джейкъбс с надеждата, че ще ми спести необходимостта да разказвам всичко втори път, но тя безшумно беше излязла. Пасторът ме хвана за раменете и ме заведе до една дървена стойки. Повдигнах се на пръсти и седнах върху нея.
— Заради Кон ли е?