Естествено, че щеше да познае — тази пролет всяко занимание на вечерното училище завършваше с молитва за възстановяването на гласа на Кон. Отправяхме молитви за всички от Братството на младите методисти, сполетени от беда (най-често счупен крайник, макар че Боби Ъндърууд пострада от изгаряне, а на Кери Даути ѝ обръснаха главата и я измиха с оцет, след като майка ѝ с ужас откри, че косата ѝ гъмжи от въшки). Но нито преподобният Джейкъбс, нито съпругата му имаха представа колко силно страда Кон и как страданието му заразява цялото семейство като бацил.
— Татко купи „Хайръм Ойл“ миналото лято — избърборих. Яд ме беше, че се изпуснах — само малките деца бъбрят каквото им падне, — но не можех да се удържа. — Каза, че цената е изгодна, само че зимата беше топла и цената на горивото за отопление падна на петнайсет цента за галон, затова сега не могат да заведат Кон при специалист, а пък ако бяхте чули с какъв глас говори мама, нямаше да я познаете, а татко понякога пъха ръце дълбоко в джобовете си, защото… — Тук се сетих за пословичната сдържаност на янките и добавих: — … и аз не знам защо.
Пасторът отново ми подаде кърпата си. Докато се бършех, той взе от работната си маса някаква метална кутия, от която стърчаха жици, все едно бяха щръкнали кичури от зле подстригана коса:
— Виж какъв усилвател изобретих. Като го свържа, ще прокарам кабел през прозореца до стряхата. И ще го закача на… това. — Посочи някакво ръждясало гребло, подпряно на стената със зъбците нагоре. — Уникалната антена „Джейкъбс“.
— Ще проработи ли?
— Не знам. Мисля, че ще стане. Но и да не проработи, според мен дните на телевизионните антени са преброени. След десетина години сигналите ще се предават по телефонни кабели или чрез сателити и ще хващаме много повече от три канала. Да, звучи като научна фантастика, но технологията вече съществува.
Отново се отнесе нанякъде и аз си казах: „Забрави Кон“ Сега обаче знам, че не е било така. Само ми даде време да се успокоя, а на себе си — време да помисли.
— Отначало хората ще бъдат удивени, а после ще приемат това за даденост. Ще казват „Да, имаме кабелна телевизия“ или „Имаме сателитна телевизия“, но ще грешат. Всичко е дар от електричеството, което сега е толкова разпространено, че не ни прави впечатление. Чувал си за „слона в стаята“, нали? Фразата означава факт, който е прекалено видим, за да бъде пренебрегнат. Но хората са склонни да не забележат даже слон, ако е бил прекалено дълго пред очите им.
— Освен когато им се наложи да почистят акото му — отбелязах.
Той гръмко се засмя. И аз се засмях, въпреки че очите ми бяха още подути от плач.
Той отиде до прозореца, сключи ръце зад гърба си и се загледа навън. Дълго време стоя така, без да продума. После се обърна и каза:
— Искам довечера да доведеш Кон тук. Ще го направиш ли?
— Ами… добре — измънках неохотно. Предполагах, че пак иска да се молим, което, разбира се, нямаше да навреди, но вече бяхме казали милион молитви за здравето на Кон, а нямаше ефект.
Нашите не възразиха да отидем в къщата на пастора (наложи се да питам всеки поотделно, защото тази вечер почти не си говореха). Наложи се обаче да убеждавам Кони, може би защото аз самият не бях напълно убеден. Не се отказах само защото бях обещал на преподобния Джейкъбс. Обърнах се за помощ към Клеър. Тя вярваше в силата на молитвата много повече от мен, а и имаше влияние върху нас. Може би защото беше единственото момиче в семейството. С изключение на Анди, с когото бяха най-близки по години, нито един от нас не можеше да ѝ устои, когато ококореше хубавите си очи и ни помолеше за нещо.
По-късно вечерта три сенки, удължени от светлината на пълната луна, прекосиха шосе № 9. Кон, навършил наскоро тринайсет години, слаб и строен, тъмнокос, облечен с наследеното от Анди яке от кариран вълнен плат, вдигна пред очите ни бележника, който винаги носеше със себе си. Беше писал в движение, затова големите печатни букви бяха разкривени: „ТОВА Е ТЪПО!“
— Може би — промърмори Клеър, — но ще ни черпят курабийки. Госпожа Джейкъбс винаги има курабийки.
Като ни видя, Мори — вече петгодишен, готов за лягане, нагласен с пижама — се втурна към Кон, се хвърли на шията му и попита:
— Още ли не можеш да говориш?
Брат ми поклати глава.
— Татко ми ще те оправи — заяви Мори. — Работил е през целия следобед. — След това протегна ръце към сестра ми. — Гушни ме, Клеър, вземи ме, Клеъри-Чери, и ще получиш целувка.
Тя се засмя и го пое от Кон.
Преподобният Джейкъбс беше в бараката, облечен с избелели дънки и с пуловер. В ъгъла имаше електрическа печка, но въпреки че реотаните ѝ бяха нажежени до червено, в работилницата беше студено. Предполагам, че погълнат от множеството си проекти, пасторът не беше помислил за друго отопление. Безокият телевизор временно беше покрит с платнище.