На следващия ден, вторник, пак се затичах по шосе № 9 веднага щом ни пуснаха от училище. Но не тичах към къщи.
В алеята пред дома на пастора стоеше нова кола. Би трябвало да кажа „друга“, а не нова — автомобилът беше „Форд Феърлейн“, модел 1958 с ръждясали прагове и с пукнатина на предното стъкло. Багажникът беше отворен. Надникнах и видях два куфара, а до тях обемист електронен апарат, който преподобният ни беше демонстрирал на една от сбирките в четвъртък: наричаше се осцилоскоп. Джейкъбс беше в работилницата си в бараката и отвътре се чуваше тракане.
Докато стоях до новата му кола на старо, пред очите ми изникна белведерето, което се беше превърнало в купчина обгорял метал; без малко щях да се обърна и да хукна към къщи. Ако го бях направил, доколко ли животът ми щеше да е различен? Дали щях да пиша тези редове сега? Няма начин да се разбере, нали? Свети апостол Павел е много прав за мътното огледало. Гледаме в него цял живот и не виждаме само собственото си отражение.
Не избягах, а събрах смелост и тръгнах към бараката. Джейкъбс подреждаше разни електрически устройства в дървена каса от портокали, като за уплътняване използваше намачкана опаковъчна хартия. Отначало не ме видя. Беше по джинси и семпла бяла риза. Пасторската яка я нямаше. Децата не са много наблюдателни по отношение на промените във възрастните, но макар да бях само на девет, забелязах, че преподобният е отслабнал. На лицето му се бяха появили бръчки, които изчезнаха, щом ме видя и се усмихна. Усмивката му беше толкова тъжна, че сякаш в сърцето ми се заби стрела.
Затичах се към него, без да мисля. Той разпери ръце, вдигна ме и ме целуна по страната:
— Джейми! Ти си Алфа и Омега!
— А?
— „Откровение“, първа глава, осми стих: „Аз съм Алфата и Омегата, Началото и Краят.“ Ти си първото хлапе, с което се запознах в Харлоу, и ще си последното, дошло да ме изпрати… Много, много съм щастлив, че дойде!
Разплаках се. Не исках, но не можах да се сдържа.
— Съжалявам, преподобни. Съжалявам за всичко. Бяхте прав в църквата: наистина не е честно.
Той ме целуна и по другата страна и ме пусна на земята.
— Не казах точно това, но си схванал основната идея. Само че не го приемай насериозно. Не бях на себе си. Майка ти ме разбира. Каза ми го, когато ми донесе вкусна празнична вечеря за Деня на благодарността. Пожела ми всичко хубаво.
Като чух това, се почувствах малко по-добре.
— И ми даде добър съвет — добави той. — Да замина далеч от Харлоу и да започна на чисто. Каза, че може да преоткрия вярата си на някое ново място. Надали, но за заминаването беше права.
— Няма да ви видя повече. Никога.
— Не казвай „никога“, Джейми. Пътищата на хората постоянно се пресичат, понякога на най-неочаквани места. — Извади носна кърпа от задния си джоб и избърса сълзите ми. — Обаче каквото и да се случи, няма да те забравя. Дано и ти се сещаш за мен от време на време.
— Да, сър. — Спомних си нещо и добавих: — Гаранция-Франция.
Той се върна при работната си маса, вече почти празна (факт, от който ми стана още по-тъжно), и прибра в дървената каса последните джаджи — няколко големи квадратни батерии, които наричаше „сухи елементи“. Затвори капака и омота с въже касата.
— Кони също искаше да дойде и да ви благодари, обаче има… мммм… има тренировка по футбол. Или нещо такова.
— Няма за какво да ми благодари. Съмнявам се, че съм му помогнал.
Изумих се:
— Как така!? Вие му върнахте гласа! Излекувахте го с вашата джаджа!
— А, да. Моят уред. — Той завърза на възел въжето и го стегна здраво. Ръкавите му бяха навити до лактите и за пръв път забелязах, че има страхотни мускули. — Електрическият нерв-стимулатор.
— Трябва да го продадете, преподобни! Ще забогатеете!
Той се облакъти на дървената каса, с ръка подпря брадичката си и ме погледна:
— Мислиш ли?
— Да!
— Много се съмнявам. Също както се съмнявам, че моят ЕНС е допринесъл за оздравяването на брат ти. Знаеш ли, аз го сглобих в същия ден, в който го изпробвах върху брат ти. — Той се засмя. — Сложих му мъничко моторче, японско производство, от Робота Роско, играчката на Мори.
— Наистина ли?
— Да. Идеята за нервна стимулация е вярна, сигурен съм, но прототипи, направени надве-натри, без експериментални данни, които да потвърдят точността на всяка стъпка от процеса, рядко проработват. Все пак вярвах, че има шанс да постигна резултат, защото не се съмнявах в диагнозата на доктор Рено. Беше просто разтегнат нерв, нищо повече.
— Но…
Той вдигна касата. Мускулите му се напрегнаха, вените му се издуха.