Няколко мъже вдигнаха ръце в отговор на призива на Джейкъбс за доброволци, но той се засмя и посочи красивата жена на екрана зад гърба си:
— Сигурен съм, че сте смелчаги и половина, но няма да изглеждате добре в рокля без презрамки.
Зрителите добродушно се засмяха.
— Искам момиче — продължи човекът, който ми бе показал Езерото на мира, когато бях фъстък с къси панталонки. — Искам хубаво момиче! Нежно хубаво девойче от родната ви Оклахома! Е, момчета, какво ще кажете? Съгласни ли сте с мен?
Те изръкопляскаха, изразявайки съгласието си. Джейкъбс, който вече си беше набелязал желания обект, посочи с безжичния микрофон момиче, застанало до сцената.
— Ще дойдете ли при мен, госпожице? Човек едва ли би могъл да си мечтае за по-хубаво момиче!
Стоях най-отзад, но изведнъж хората се заотдръпваха встрани и пред мен се отвори пътека, сякаш бях обладан от магическа сила. Най-вероятно си пробих път с лакти, обаче не помня дали го направих, както не помня някой да ме е изблъскал напред. Просто се плъзнах като по вода. Цветовете ми изглеждаха по-ярки, звукът от калиопата и глъчта от влакчетата в лунапарка отекваха по-силно. Пищенето в ушите ми беше прераснало в хармонично многозвучие: според мен, доминантен септакорд от сол. Движех се плавно сред ароматен облак от парфюм, афтършейв и евтин лак за коса.
Хубавелката от Оклахома се дърпаше, но приятелките ѝ я избутаха напред и тя се качи по стълбите от лявата страна на естрадата. Загорелите ѝ бедра проблясваха под разръфания подгъв на късата ѝ джинсова пола. Малката носеше къса зелена блузка, закопчана догоре, но кокетливо разкриваща коремчето ѝ незакрито. Косата ѝ беше руса и дълга. Неколцина мъже подсвирнаха.
— Всяко хубаво момиче носи положителен заряд! — извика Джейкъбс и театрално свали цилиндъра си. Забелязах как ръката му се сви в юмрук и за миг се почувствах като през онзи бурен ден на Върха в небето. Побиха ме тръпки, косъмчетата на тила ми настръхнаха, въздухът се сгъсти, вече не можех да дишам. Изведнъж в тавичката до фотоапарата избухна нещо, което не беше магнезиев прах, и екранът се озари от ослепителна синя светлина, заличаваща лицето на дамата с балния тоалет. Яркостта на светлината намаля и вместо жената видях (или ми се стори, че видях) петдесетгодишната селяндурка, която преди девет часа ме изгони от мотела. След малко образът на дамата с красивата рокля се върна.
Публиката беше впечатлена, аз — също (донякъде), обаче не бях учуден. Бях станал свидетел на поредния фокус на преподобния Джейкъбс, нищо повече. Не се учудих и когато той прегърна през раменете момичето, обърна го към публиката и видях Астрид Содърбърг — отново на шестнайсет, уплашена, че може да забременее. Астрид, понякога изпускаща в устата ми кълбенце дим от своите „Вирджиния Слимс“, от което получавах ерекция като за световно.
После на нейното място отново се появи хубавкото фермерско момиче, дошло в големия град да се позабавлява.
Асистентът на Джейкъбс — пъпчасало хлапе със скапана подстрижка — доприпка на сцената с обикновен дървен стол. Остави го пред фотоапарата, след това се престори, че изтупва праха от старомодния редингот на Джейкъбс.
— Седнете, миличка — каза Джейкъбс на момичето и му посочи стола. — Обещавам ви разтърсващо преживяване. — Той многозначително повдигна вежди, а младият му асистент потрепери, сякаш го удря ток. Публиката се разсмя. Погледът на Джейкъбс попадна върху мен — бях вече най-отпред до сцената, — подмина ме, но след миг се върна. Задържа се за секунда и отново се отмести.
— Ще боли ли? — попита момичето и сега видях, че не е Астрид. Естествено, че не беше. Малката беше по-млада от първото ми гадже, чието фамилно име със сигурност вече не беше Содърбърг.
— Ни най-малко — увери я Джейкъбс. — И за разлика от всяка друга дама, която ще се осмели да се качи на тази сцена, вие ще получите портрета си… — Той отмести очи от нея и пак ме погледна, този път право в очите. — … безплатно.
Настани момичето на стола, като продължаваше да бъбри, но машинално, сякаш беше разконцентриран. Стрелкаше ме с поглед, докато асистентът му закри очите на момичето с бяла копринена превръзка. Зрителите не забелязаха, че е разсеян. Малко хубаво момиче седеше пред грамадно хубаво момиче и щеше да бъде фотографирано — при това със завързани очи. Изглеждаше интригуващо. Интересът на зяпачите се подсилваше от разголените крака на момичето и от пищната гръд на екранната красавица.