— Кой иска… — подхвана хубавелката на стола и Джейкъбс поднесе микрофона до устата ѝ, та всички да я чуят — … кой иска моя снимка с превръзка на очите?
— Другите ти части не са закрити с превръзка, сладурче! — извика някой и присъстващите одобрително изръкопляскаха. Момичето стисна бедра, но се усмихна закачливо, сякаш искаше да каже: „Аз съм симпатяга, нося на шеги.“
— Мила моя, мисля, че ви чака голяма изненада — каза Джейкъбс и се обърна към зрителите. — Електричеството! Приемаме го за даденост, но то е най-великото чудо на природата! Хеопсовата пирамида е като мравуняк в сравнение с него! Електричеството е основата на съвременната цивилизация! Някои твърдят, че разбират това явление, дами и господа, но никой не познава тайното електричество — силата, която скрепява нашата вселена в едно хармонично цяло. Аз познавам ли го? Не, не съм го опознал напълно. Обаче съм прозрял силата му да руши, да изцерява и да създава вълшебна красота! Как се казвате, госпожице?
— Кати Морс.
— Кати, чували сте поговорката, че красотата е в окото на наблюдателя, нали? Тази вечер ние с вас и с всички присъстващи ще получим нагледно доказателство за истинността на поговорката. Ще си тръгнете оттук с портрет, който ще показвате на внуците си, а те — на своите внуци! Да не ми е името Дан Джейкъбс, ако още неродените ви потомци не се прехласват пред него.
„И без това не се казваш Дан“ — помислих си.
Поклащах се в такт с калиопата и с музиката, която звучеше в ушите ми. Исках да престана, но не можех. Краката ми се подкосяваха, все едно някой изваждаше костите ми парченце по парченце.
„Ти си Чарлс, а не Дан. Да не мислиш, че няма да позная човека, който върна гласа на брат ми?“
— А сега, дами и господа, пазете си очите!
Асистентът театрално закри с длани очите си. Джейкъбс направи малък пирует, повдигна черното платно и изчезна под него.
— Затворете очи, Кати! — извика. — Електрическият импулс е много силен и може да ви ослепи дори с превръзка на очите! Ще броя до три! Едно… и… две… и… три!
Отново почувствах познатото сгъстяване на въздуха и явно не бях единствен — зрителите отстъпиха крачка назад. Чу се рязък звук, сякаш някой беше щракнал с пръсти до ухото ми. Светът се освети в синьо.
— А-а-а-ааа! — възкликнаха зрителите. А когато погледите им се проясниха и осъзнаха какво е станало с жената на екрана, извикаха още по-силно: — А-А-А-А-А-ААААААААА!
Тоалетът беше същият — сребриста бална рокля с пайети и дълбоко деколте. Бюстът беше все така съблазнителен, прическата — все така сложна. Обаче гърдите се бяха смалили, а косата беше руса вместо черна. Лицето също беше променено. Сега в балната зала стоеше Кати Морс. Примигнах и в следващия миг на мястото на хубавата фермерка от Оклахома пак се появи Астрид — Астрид, каквато беше на шестнайсет години, любовта на моите дни и сластта на моите нощи, накрая споделена.
Публиката удивено ахна. Хрумна ми нещо — налудничаво и същевременно правдоподобно: и другите около мен виждаха хора от миналия си живот, които вече ги нямаше или бяха променени от плавния ход на времето.
След малко отново се появи образът на Кати Морс, което също беше изумително: беше висока шест метра, с приказен тоалет, какъвто никога нямаше да притежава в реалния живот. Диамантените обеци бяха на ушите ѝ, а устните ѝ бяха аленочервени, въпреки че момичето на стола беше с пастелнорозово червило. Превръзката беше изчезнала.
„Чарлс Джейкъбс си е същият — казах си, — само дето е научил доста по-ефектни номера от електрическия Исус, ходещ по Езерото на мира, или платнения колан с мотор от детска играчка.“
Той отметна черното платнище и извади плака от фотоапарата. Показа я на публиката и хората отново ахнаха. Джейкъбс се поклони, обърна се към Кати, която сякаш се беше вкаменила, задържа плаката пред очите ѝ и каза:
— Можете да махнете превръзката, мила. Вече е безопасно.
Тя се подчини и видя изображението на плаката: селското момиченце от Оклахома като по чудо се бе превърнало във френска куртизанка. Притисна длани към устните си, но Джейкъбс ловко приближи микрофона и всички чуха думите ѝ:
— Боже мой!
— А сега се обърнете! — извика той.
Кати отново се подчини и залитна, като видя своя шестметров образ на екрана — висша дама с елегантна рокля и с бляскави обеци. Джейкъбс я хвана през кръста, за да не падне. Ръката му, с която държеше микрофона (и вероятно някакво контролиращо устройство) — отново се сви в юмрук и този път зрителите не само ахнаха, но и изкрещяха.