— Да, същите. Странно е, че свирят сърф, защото всички са от Колорадо, което е възможно най-далеч и от двата океана. Имаха един хит в класацията Топ 40 — „Алуна Ана Кая“. Което на развален хавайски означава „Хайде да правим секс“.
— Да, помня го. — Как няма да го помня. Сестра ми го въртеше по сто пъти на ден. — В него женски смях върви през цялото парче.
Йейтс се ухили.
— Точно този смях изстреля групата към кратката ѝ слава и аз съм пичът, който го миксира в парчето. Хрумна ми след записа. По това време баща ми управляваше това ранчо, а момичето, което се смее като лудо, работи тук и досега. Хилъри Кац. Но се е прекръстила на Пейгън Старшайн. Вече не смърка нищо, но през онзи ден така се беше надрусала с райски газ, че не спираше да се кикоти. Записах я, без тя да подозира. И това превърна сингъла в хит. Бандата ѝ даде седем хилки като част от хонорара.
Кимнах. Аналите на рока са пълни с подобни щастливи случайности.
— И така, „Екселент Борд Брадърс“ направиха турне, след което ги сполетяха „двата раза“. Знаеш ли кои са те?
Знаех добре, и то от личен опит.
— Разоряване, разпад.
— Точно така. Лес се върна вкъщи и започна да работи за мен. За продуцент го бива повече отколкото за музикант. Той е главният ми мениджър по звукозаписната част вече близо петнайсет години. Когато Чарли Джейкъбс ми се обади за теб, идеята ми беше да те прикрепя към Лес като помощник — да се учиш от него, междувременно да припечелваш, да заработваш допълнително, като свириш тук-там. Идеята сега е пак такава, само че ще трябва да се учиш много бързо, синко, защото миналата седмица Лес получи инфаркт. Казват, че ще се оправи, но трябва да отслабне и да пие хапчета с шепи. Мисли да се пенсионира след година. Което ми дава достатъчно време да те видя ставаш ли за работата.
Усетих нещо подобно на паническа атака.
— Но, господин Йейтс…
— Хю.
— Хю, аз нищо не разбирам от продуциране и лансиране на музиканти. Стъпвал съм единствено в такива студиа, в които групата си плаща за записа на час.
— И най-често сметката покриват любящите родители на соло китариста — добави Хю. — Или съпругата на барабаниста, която бачка осем часа дневно като сервитьорка и събира бакшиши с подути крака.
Да, често ставаше така. Докато накрая на женичката ѝ дойдеше умът и покажеше вратата на мъжа си.
Хю се приведе напред и сключи длани.
— Или ще се научиш, или няма. Преподобният твърди, че ще се научиш. Това ми стига. Няма как — длъжник съм му. Засега искам от теб само да светваш лампите в студията, да следиш за ТГ… знаеш ли какво е това?
— Творческия график.
— Така. И да заключваш вечер. Има едно момче, което ще ти покаже основните неща, докато се върне Лес. Казва се Муки Макдоналд. Ако наред с добрите му страни следиш внимателно и грешките му, ще научиш много. Само, моля те, не го оставяй да води дневника. И още нещо. Ако ще пушиш ганджа, твоя работа, пуши, стига да се явяваш в студиото навреме и да не причиниш пожар. Но ако чуя, че си посегнал пак към хероина…
Заставих се да го погледна в очите.
— Няма да посегна.
— Смели думи. Чувал съм ги много пъти, включително от хора, които вече са мъртви. Понякога обаче се оказват верни. Надявам се да е така и в твоя случай. Но нека да се разберем: ако посегнеш към хероин, напускаш, независимо дали дължа на някого услуга или не. Ясно ли е?
Да, беше ясно. Кристално ясно.
През 2008 Джорджия Донлин беше също толкова красива, колкото и през 1992, макар че беше качила няколко килограма. В косите ѝ се бяха появили бели нишки и носеше бифокални очила.
— Какво му е, защо е толкова разпенен тази сутрин, имаш ли представа? — попита ме тя.
— Нямам.
— Първо се разпсува, после започна да се смее, после пак взе да ругае. „Знаех си — вика, — виж го ти кучия му син!“ После сякаш хвърли нещо по стената. Питам, за да знам, защото ако ще уволнява някого, ще си взема болничен. Нямам нерви за скандали.
— Ти ли? Ти, която миналата зима хвърли тенджера по доставчика на месо?
— Това е друго нещо. Нещастният мизерник се опита да ме погали по задника.
— Мизерник с добър вкус — отбелязах и прибавих след нейния смразяващ поглед: — Само отбелязвам.
— Хм. От няколко минути е притихнал вътре. Надявам се да не си е докарал някой инфаркт.
— Може би е чул нещо по телевизията? Или е прочел във вестниците?
— Той изключи телевизора петнайсет минути след като дойдох, а за вестниците — преди два месеца си прекрати абонамента за „Дейли Камера“ и „Поуст“. Казва, че научава новините в интернет. Аз му викам: „Хю, новините в интернет ги пишат хлапаци, които още не са започнали да се бръснат, и девойчета, които още не са сложили сутиен. Не може да им се вярва.“ А той ме мисли за изкуфяла дъртофелница. Не го е казал, но виждам по очите му. Но дъщеря ми Бри учи компютърни науки в Колорадския университет и от нея знам. Тя ми каза да не се доверявам на разни блогърски писания. Хайде, влез при него. Но ако е изпушил и се е изпружил мъртъв в стола, не ме викай да му правя сърдечен масаж.