Съдържателят се появил от една врата, опасана от мигащи коледни лампички. („Може би е звъннало звънче, като съм влязъл, но, разбира се, не съм го чул“, каза Хю.) Моят „пети персонаж“ бил с избелели дънки и бяла риза, закопчана до яката. Хю разбрал по устните му, че му казва нещо като „Здравейте“ и „С какво да ви услужа?“ Той му махнал с ръка, поклатил отрицателно глава и продължил да разглежда рафтовете. Взел една китара „Стратокастър“ и проверил дали е настроена.
Джейкъбс го наблюдавал с интерес, без да изразява безпокойство, макар че немитата коса на Хю висяла на сплъстени масури до раменете му, а дрехите му били в окаяно състояние. Минали около пет минути и той тъкмо започнал да губи интерес и се канел да поема към въшливия хотел, в който пребивавал, когато световъртежът пак се появил. Той се олюлял, замахнал с ръка и съборил една разглобена тонколона. Почти се овладял, но понеже не се хранел, светът пред очите му посивял, а миг преди да тупне на прашния дървен под, напълно почернял. Същата история като моята. Само че на друго място.
Когато се свестил, Хю бил в офиса на Джейкъбс със студена кърпа на челото. Извинил се и казал, че ще си плати, ако е счупил нещо. Джейкъбс се отдръпнал назад и примигнал изненадано — реакция, с която Хю се сблъсквал често през последните седмици.
— Сигурно говоря много силно, извинете — казал Хю. — Не се чувам. Глух съм.
Джейкъбс изровил един тефтер от горното чекмедже на претрупаното си бюро. (Представях си го ясно — пълно с жици и батерии.) Надраскал нещо и вдигнал бележника пред Хю.
„Отскоро ли? Видях, че свириш на китара.“
— Отскоро — потвърдил Хю. — Имам нещо, което се казва „Мениеров синдром“. Музикант съм. — Замислил се и се изсмял… беззвучно в собствените си уши, но Джейкъбс реагирал с усмивка. — По-точно, бях музикант.
Джейкъбс обърнал нова страница в тефтера, написал нещо набързо и го показал на Хю: Ако е болестта на Мениер, може би ще успея да ти помогна.
— Очевидно ти е помогнал — казах.
Обедната почивка свърши и момичетата се прибраха вътре. Аз също имах работа — и то много, но не можех да си тръгна, преди да чуя историята на Хю докрай.
— Седяхме в офиса му дълго. Разговорът върви бавно, когато единият от събеседниците трябва да пише това, което иска да каже. Попитах го как мисли, че може да ми помогне. Той написа в бележника, че отскоро експериментира с така наречената „транскутанна електрическа нервна стимулация“, известна като ТЕНС. Обясни ми, че идеята да се използва електричество за стимулиране на увредени нерви датира от хиляди години. За първи път за това говори древен римски…
Една прашасала врата се отвори в паметта ми.
— Древен римски лекар на име Скрибоний. Той открил, че ако човек с болен крак настъпи електрическа змиорка, болката изчезва. И Преподобният не експериментира с това „отскоро“, Хю — той се занимава с ТЕНС още преди този термин официално да се появи.
Хю повдигна вежди и ме погледна изпитателно.
— Продължавай — подканих го.
— Добре, но после ще се върнем към това, което каза.
Аз кимнах.
— Да, както се разбрахме: ти разказваш твоята история, аз разказвам моята. Засега само ще ти спомена, че и в моя случай имаше припадък.
— И така… казах му, че синдромът на Мениер е загадка за медицината. Не е ясно дали се дължи на увреден нерв или на вирус, който причинява натрупване на течност във вътрешното ухо. А може би е бактериално или генетично заболяване. Той написа в отговор: „Всички болести са електрически по природа.“ Казах, че това е шантава идея. Той само се усмихна, обърна нова страница и писа по-дълго. След това ми подаде бележника. Не мога да цитирам точно — оттогава мина много време, — но никога няма да забравя първото изречение: „Електричеството е основата на живота.“
Да, това беше Джейкъбс. Това изречение го идентифицираше по-добре от пръстов отпечатък.
— Нататък продължаваше горе-долу така: „Вземи например сърцето. То работи на микроволтове. Този ток се осигурява от елемента калий, който е електролит. Организмът ни превръща калия в йони — частици с електрически заряд, които регулират не само сърцето, но и мозъка, И ВСИЧКО ДРУГО.“ Последните думи бяха с главни букви. И оградени с кръг. Когато му върнах бележника, той надраска нещо на листа съвсем набързо, посочи към очите ми, описа линия към ушите, после през гърдите и корема към краката. След това ми показа какво е нарисувал. Беше мълния.