Не за пръв път се занимавахме с това в такава приятна обстановка, но и на двама ни беше ясно, че краят наближава. През септември на Бри ѝ предстоеше преместване в Ню Йорк — вече си беше уговорила четири събеседвания за работа в компании, където началната заплата беше шестцифрено число, — а аз си имах свои планове. Но връзката ни се отразяваше много добре на самочувствието ми и имах всички основания да смятам, че тя също не е разочарована.
Не съм първият мъж с два пъти по-млада любовница и ако ми кажете, че няма по-голям глупак от дъртия глупак и по-голям пръч от дъртия пръч, ще се съглася с вас, но понякога, поне на първо време, в такива връзки няма нищо лошо. То просто се случи, при това Бриана направи първата крачка. Една вечер бяхме в апартамента ми — около три месеца след евангелисткия събор в окръг Норис и четири месеца, откакто се ровехме в интернет. Аз не се дърпах много, особено след като тя си свали полата и блузата.
— Сигурна ли си? — попитах я.
— Абсолютно. — Тя ми се усмихна ослепително. — Скоро ще тръгна по белия свят и първо искам да преодолея копнежа си по бащинска фигура.
— Значи виждаш бащинска фигура в един бивш китарист?
Тя се засмя.
— В мрака всички котки са еднакви, Джейми. А сега ще правим ли нещо?
Направихме го и беше страхотно. Ще излъжа, ако кажа, че младостта ѝ не ме възбуждаше — Бри беше на двайсет и четири, — и честно си признавам, че невинаги смогвах на темпото ѝ. Онази нощ, изтегнат до нея и доста изтощен след втория рунд, я попитах какво ще каже Джорджия.
— Няма да научи нищо от мен. А от теб?
— Не, обаче Недърленд е малко градче.
— Вярно, а в малките градчета малко неща могат да се опазят в тайна. Ако тя все пак повдигне въпроса, ще ѝ напомня, че едно време отношенията ѝ с Хю Йейтс не бяха само делови.
— Ти сериозно ли?
Тя се изкиска.
— Белите момчета понякога са толкова глупави.
Сега се подпирахме на възглавниците — лаптопът беше между нас, върху шкафчето на Бри имаше чаша кафе, а на шкафчето до мен — чаша чай. Лятната светлина — светлината на утрото, винаги най-хубава — образуваше правоъгълник на пода. Освен една моя тениска Бри не носеше нищо друго. Гъстите ѝ черни къдрици приличаха на шапчица върху главата ѝ.
— Спокойно можеш да продължиш без мен — каза тя. — Преструваш се на скаран с компютрите, за да ме поканиш вечерта и да ме изкушаваш, но търсенето в Гугъл не е ядрена физика. Освен това вече научи каквото те интересуваше, нали?
Всъщност беше така. Бяхме започнали с три имена от рубриката „Чудодейни изцеления“ в уебсайта на Ч. Дани Джейкъбс. Робърт Ривард, момчето, излекувано от мускулна дистрофия в Сейнт Луис, оглавяваше списъка. Към тях Бри беше добавила имената от събора в окръг Норис, за които нямаше съмнение — внезапното прохождане на Роуина Минтуър беше необорим факт. Ако сълзите ѝ, докато несигурно пристъпваше към мъжа си, бяха преструвка, изпълнението ѝ заслужаваше наградата на Американската киноакадемия.
Бри беше проследила турнето на пастор Дани Джейкъбс от Колорадо до Калифорния, общо десет събора под Господния шатър. Изгледахме новите видеоклипове за чудодейни изцеления в Ютюб с ентусиазма на морски биолози, които изучават новооткрит вид риба. Заспорихме доколко са автентични (първо в дневната ми, после в същото това легло), накрая ги класирахме в четири категории: пълни дивотии, най-вероятно дивотии, трудно е да се каже и трудно е да не повярваш.
Неусетно съставихме окончателния списък. Тази августовска сутрин в моята спалня разполагахме с петнайсет имена, подбрани измежду седемстотин и петдесет. Бяхме деветдесет и осем процента сигурни, че тези хора наистина са излекувани. Тук се включваха Робърт Ривард, Мейбъл Джергенс от Албъкърк, Роуина Минтуър, както и Бен Хикс — мъжът, който беше захвърлил шината и патериците си на събора в окръг Норис.
Хикс бе куриозен случай. Двамата със съпругата си бяха дали интервю за „Денвър Поуст“ няколко седмици след като пътуващото представление на Джейкъбс си беше заминало, и твърдяха, че излекуването е истинско. Хикс преподавал история в Денвърския университет и се ползвал с безупречна репутация. Самият той се определяше като религиозен скептик и описваше присъствието си на евангелисткия събор в окръг Норис като „отчаяно средство“. Съпругата му потвърждаваше, че са „изумени и благодарни“. Добавяше, че отново са започнали да ходят на църква.