— Артрит ли?
— Да, но не особено сериозен.
— Изненадан съм, че не си го излекувал със свещените пръстени. Или това ще се квалифицира като злоупотреба със служебно положение?
Той извърна поглед към изумителната гледка, без да ми отговаря. Рунтавите сиви вежди се съединиха над пронизващите сини очи.
— А може би се боиш от страничните ефекти? Това ли е причината?
Той вдигна ръка, за да ме спре:
— Стига инсинуации. Между нас те не вършат работа, Джейми. Съдбите ни са тясно преплетени.
— Вярвам в съдбата не повече, отколкото ти в Бог.
Той се обърна към мен и пак ми се озъби в усмивка, лишена от топлота.
— Повтарям: стига. Обясни ми защо дойде, а аз ще ти кажа защо се зарадвах да те видя.
Принудих се да изплюя камъчето:
— Дойдох да ти кажа, че трябва да престанеш с изцеляванията.
Той отпи още малко от лимонадата.
— Защо да преставам, Джейми, когато те донесоха добро на толкова хора?
„Знаеш защо съм тук — помислих си. Тогава с тревога осъзнах: — Чакал ме е.“
Прогоних тази мисъл.
— Не на всички са донесли добро. — Окончателният списък беше в задния ми джоб, но нямаше нужда да го вадя. Бях запомнил наизуст имената и страничните ефекти. Започнах с Хю и призматиката, по-конкретно с пристъпа му на събора в окръг Норис.
Джейкъбс нехайно сви рамене:
— Било е от стрес. Имало ли е втори път?
— Не ми е споменавал.
— Мисля, че е щял да ти каже, щом сте били заедно по време на последния му пристъп. Уверен съм, че Хю е добре. А ти как си, Джейми? Някакви оплаквания?
— Кошмарни сънища.
Той насмешливо изсумтя.
— Присънват се на всекиго, включително на мен. Но вече нямаш бели петна в паметта, нали? Не повтаряш зациклено една и съща фраза, не правиш миоклонични движения, не бодеш с нещо бицепса си?
— Не.
— Ето на. Казах ли ти? Не е по-лошо от изтръпнала ръка след ваксинация.
— О, струва ми се, че страничните ефекти на част от твоите пациенти са малко по-сериозни. Например Робърт Ривард. Спомняш ли си го?
— Името ми е някак си познато, но аз съм изцелил толкова много хора.
— Едно момче от Мисури? С мускулна дистрофия? Видеото е качено в уебсайта ти.
— А, да, сещам се. Родителите му направиха щедро пожертвование.
— Момчето се излекувало от мускулната дистрофия, но едновременно с това загубило разсъдъка си. Сега е в болница, която понякога наричат „зеленчукова нива“.
— Много ми е мъчно да го чуя. — С тези думи Джейкъбс отново се загледа в пъстрия пейзаж — природата на щата Ню Йорк се готвеше за зимата.
Разказах му за другите изцелени, макар вече да беше ясно, че информацията ми не е новост за него. Изненадах го само веднъж — накрая, когато му съобщих за смъртта на Кати Морс.
— Боже! — възкликна той. — Момичето с разгневения баща.
— Струва ми се, че разгневеният баща този път няма само да те удари в челюстта. Ако му паднеш, разбира се.
— Може би, Джейми, но ти не гледаш мащабно на нещата. — Джейкъбс се приведе напред, стиснал длани между костеливите си колене, гледайки ме в очите. — Аз съм изцелил много клетници. Една част, тези с психо-соматични заболявания, всъщност се излекуваха сами, както ти чудесно знаеш. Но други оздравяха благодарение на тайното електричество. Макар че заслугата за това, естествено, се приписва на Господ.
Безрадостната му усмивка приличаше на болезнен спазъм.
— Да си представим следната ситуация. Аз съм неврохирург и ти идваш при мен със злокачествен мозъчен тумор. Отстраняването му е възможно, но доста сложно. И доста рисковано. Да речем, че шансовете ти да умреш на операционната маса са… ммм… примерно двайсет и пет процента. Няма ли въпреки това да се съгласиш на операция, при положение че алтернативата е период на страдания, последван от сигурна смърт? Ще се съгласиш, и още как! Даже ще ме молиш да те оперирам!
Замълчах, защото логиката му беше желязна.
— Кажи ми според теб колко хора съм излекувал чрез електрическа интервенция?
— Не знам. С помощничката ми отсяхме само безспорните случаи. Списъкът е съвсем кратък.
— Добре сте се потрудили — кимна той.
— Радвам се, че одобряваш.
— Аз имам свой списък, който е значително по-дълъг. Защото, разбираш ли, усещам кога се случва. Кога се получава. Без капка съмнение. По мои данни само при малка част от излекуваните впоследствие се проявяват неблагоприятни последици. При три процента или, да кажем, пет. По примера с мозъчния тумор, който ти дадох, бих оценил шансовете за успех като страхотни.