Той ме изгледа с унищожителна ирония.
— Разбира се, че не.
— Захранва се от тайно електричество.
— Да. Така го наричам.
— Вид електричество, което никой друг не е открил след времето на Скрибоний. Докато не се появяваш ти. Свещеник, чието хоби беше изработването на детски играчки с батерии.
— О, за това електричество се знае. По-точно се е знаело. Към края на петнайсети век Лудвиг Прин пише за него в De Vermis Mysteriis. Нарича го potestas magnum universi — силата, движеща света. Прин всъщност се позовава на Скрибоний. След като напуснах Харлоу, търсенето на potestas universum, стремежът да я подчиня, се превърна в смисъл на живота ми.
Искаше ми се да вярвам, че той се заблуждава, обаче чудодейните изцеления и триизмерните потрети, които правеше в Тулса, говореха за обратното. Може би нямаше значение. Може би беше важно дали Ч. Дани Джейкъбс наистина е посипан с нафталин и прибран в шкафа. Ако беше приключил с евангелистките събори, мисията ми беше изпълнена. Или се лъжех?
Той заговори с назидателен тон:
— За да разбереш как стигнах толкова далеч и открих толкова много без чужда помощ, имай предвид, че в много отношения науката е като модата — увлича се по крайности. Първото изпитание на ядрено оръжие е през 1945 в Уайт Сандс. След четири години руснаците взривяват своята първа атомна бомба в Семипалатинск. През 1951 в Арко, Айдахо, за пръв път е произведено електричество чрез процеса на ядрено делене. Оттогава за петдесет години електричеството се превърна в грозничката слугиня. Никой не я забелязва, защото всички се превъзнасят по красивата принцеса — ядрената енергия. Скоро ядреното делене ще заеме мястото на слугинята, а студеният синтез — мястото на принцесата. Щом въпросът опре до изследвания в теорията на електричеството, спонсорство и субсидии вечно няма. По-същественото е, че няма интерес. Сега на електричеството се гледа като на отживелица, макар че всеки модерен източник на енергия трябва да бъде превърнат в ампери и волтове!
В тона му вече се долавяше ярост.
— Въпреки огромните възможности на електричеството да убива и да изцелява, въпреки че е променило живота на всеки човек на планетата, въпреки че естеството му все още не е докрай разбрано, на научните изследвания в тази област се гледа със снизходително презрение! Неутроните са секси! Електричеството е бита карта — прашен склад, от който е изнесено всичко ценно и са останали само безполезни вехтории. Само че складът не е опразнен. В дъното му има скрита врата, водеща към подземни съкровищници, изпълнени с неземни богатства, които малцина са виждали. Тези съкровищници нямат край.
— Започваш да ме плашиш, Чарли. — Уж го казах на шега, а прозвуча напълно сериозно.
Той не ми обърна внимание и закуцука между масата и рафтовете, докосвайки зеления сандък при всяко минаване, сякаш държеше да се увери, че той още е на мястото си.
— Да, други вече са посещавали тези съкровищници. Не съм първият. В частност Скрибоний. Или Прин. Но повечето с никого не са споделили своите открития, точно като мен. Защото силата е огромна. По характера си — непознаваема. Ядрена енергия ли? Пфу! Вятър работа! — Той опря длан в зеления сандък. — Ако това тук се свърже с достатъчно силен източник, ще превърне ядрената енергия в детски пистолет, който стреля с тапа.
Съжалих, че не си бях взел лимонадата, защото гърлото ми беше пресъхнало. Трябваше да се изкашлям, преди да заговоря.
— Чарли, да предположим, че всичко, което казваш, е истина. Разбираш ли с какво си се захванал? Механизма му?
— Добър въпрос. Позволи ми аз да ти задам друг. А ти разбираш ли какво се случва, когато натиснеш ключа за осветлението? Можеш ли да изброиш поредността на събитията, които завършват с това, че в стаята светва крушка, която разпръсква тъмнината?
— Не.
— Затваряш ли електрическа верига с онова щракване, или я отваряш?
— Нямам представа.
— Но това никога не ти е попречило да включваш осветлението, нали? Или електрическата си китара, когато трябва да свириш?
— Вярно, обаче никога не съм я включвал в усилвател, който може да захрани цялото Източно крайбрежие.
Джейкъбс ме погледна с подозрителност, граничеща с параноя.
— Ако това е обяснение, смисълът ми убягва.
Видях, че казва истината, и може би тъкмо това беше най-страшното.
— Няма значение. — Хванах го за раменете, за да го задържа, и изчаках да ме погледне в очите.
— Чарли, щом си престанал да лекуваш хората и щом не искаш да сложиш край на енергийната криза, какво целиш?