Грег й направи знак да продължи.
— Ами… ако изключим снимките, горе-долу това е. А, може би още само едно нещо. Не съм сигурна важно ли е или не, но дребният на няколко пъти ми прошепна, че знае как да проникне доста навътре в базата.
Скуката върху лицето на Грег изглеждаше искрена.
— И какво каза?
Тя довърши чая си и остави голямата чаша на масата.
— Бърбореше за новолуния и за някакво дълго счупване. — Тя сви оправдателно рамене в отговор на скептичните гримаси на циганите. — Трябва да е от бирата.
— Или се е опитвал да те убеди да те изведе някоя нощ в пустинята, за да ти се навре в гащите — предположи на свой ред Роман.
— Може — съгласи се тя и помълча малко. — Но може и да има нещо. Искате ли да проверя по-подробно? Според мен той е безвреден.
Роман погледна за миг към Грег, който преглеждаше документите върху бюрото си.
— Как го остави?
— Щастлив — усмихна се тя.
Роман пак погледна към Грег, но той внимателно разглеждаше една от картите на местността.
— Ще те известим какво да правиш — каза той, когато тя стана.
— Това точните му думи ли бяха? — спряха я думите на Грег.
— Кои? — попита Магда от прага.
— За дългото счупване.
Тя се замисли и направи крачка обратно към тях.
— Не знам… Не беше точно счупване, но може би разчупване…
— Надлъжен разлом? — Грег за пръв път вдигна поглед и огънят в очите му парализира всички в стаята.
— Май да — бавно прошепна тя.
Грег направи кръг около нещо на картата.
— Кога е следващото новолуние?
— След дванайсет дни — отговориха му тримата цигани в един глас.
Грег кимна и се облегна на стола си.
Роман освободи с жест Магда, увери се, че вратата е заключена, след което той и Ласло се приближиха до бюрото.
Грег завъртя картата към тях.
— Някога разчитали ли сте топографска карта?
Мъжете се наведоха и впериха погледи в трудно понятните картографски знаци.
Грег затвори очи.
— Започнете от Фрийдъм Ридж.
— Да.
— Проследете първия каньон, който отива на север.
— Белите стени — каза Ласло. — Виждам го.
— Той се пресича с друг земен разлом на около четири километра в северна посока. Падина, врязваща се в продължение на четири и половина километра на два-три метра дълбочина в пустинята.
— Е? — потвърдиха двамата и въпросително се спогледаха.
— Как се казва?
Те прекараха пръсти по дължина на назъбената линия и видяха ситно изписано име.
— Стари приятелю, ти имаш късмета на самия Архангел Михаил! — възхити се Роман, като погледна в също толкова изненаданите очи на своя шурей. — Но защо смяташ, че не са сложили и там датчици?
Без да му обръща внимание, Грег отвори бележника си и драсна в него нещо.
— Нестабилна геоложка формация или разчупване на земните пластове, минаваща под хоризонта на камерите, извън обсега на снифърите, достатъчно неустойчива за монтирането на датчици за движение в нея и най-сетне… вероятно частично невидима по време на новолуние. — Той направи многозначителна пауза. — Не, електронното минно поле започва в началото на разлома, а за по-сигурно може би дори малко по-надалеч. — Вдигна поглед към календара. — Влизаме на двайсет и трети. В нощта на новолунието — след дванайсет дни.
Ласло още клатеше глава, когато излезе, за да пусне в ход сложната процедура, която вече бяха уточнили.
— Бенци Йоска — промърмори той на излизане.
— Йонка — машинално отговори Роман, вдигна слушалката на телефона и набра някакъв вътрешен номер.
— Саша? Роман е. Трябват ми въздушни снимки и всичко останало, което можеш да намериш за координати… — Той поспря, за да направи справка с картата пред себе си: … 217-928-175, страница 4356. — Изслуша продиктуваните му в отговор координати. — Точно така, Надлъжния разлом, Невада. — Той остави обратно слушалката и впери поглед в Грег, докато той накрая не вдигна глава.
— Да?
— Голям късметлия си, братко.
Грег също го изгледа продължително, после бавно се изправи и отиде до скрития зад тежка завеса прозорец. Раздели двете половини на завесата и се загледа в тънката, леко розовееща синева на изгрева.
— Да се надяваме, че късметът няма да ми изневери.
Ранната утрин в Лас Вегас е може би най-необичайното време от денонощието. Градът за кратко опустява, сякаш всички са се споразумели да спрат да правят каквото и да било. Един кратък миг, през който градът поема спокойно дъх, оправя крещящо ярката си премяна и се подготвя за нашествието на млади бегачи из парковете, възрастни играчи пред ротативките и бизнесмени на масите за закуска.