Новодошлият детектив се настани на стола срещу този на Фос и отвори папката.
— Джими е млад — подхвърли той сговорчиво. — Нагледал се е на филми със Стивън Сегал. Искаш ли още една чаша?
— Не… благодаря.
Макар вече да не виждаше съвсем ясно и да очакваше с тревога следващата звукова халюцинация, правеща си шеги със съзнанието му, Фос намери сили да се стегне. Гласът на новия бе събудил у него някакво инстинктивно безпокойство.
— Така-а… — проточи мъжът с все същия небрежен тон, — я да видим сега с какво разполагаме… — Той размести някакви документи, подравни папката успоредно на краищата на масата и избърса очилата си в ризата. — Значи… казваш се Робърт Томас Фоселис. Роден през 1935-а, завършил гимназия през 1952-а, колеж — през 56-а и после прекарал пет години в армията по линия на програмата за военно обучение на студенти… — Той за пръв път погледна Фос право в очите. На лицето му бе застинала лека, нищо неозначаваща усмивка. — Голямо чудо са това компютрите. От друга страна, на кого го казвам! Ти прекрасно знаеш какво представляват те, Фос? Казват ти Фос, нали така?
— Лошо ми е. Искам лекар — Фос се огледа. Имаше желание да гледа навсякъде, само не в тези спокойни уверени очи.
— Да, знам. — Той отново заби поглед в папката. — Та тук пише, че изпълняваш специални Интернет поръчки за суперкрадеца Грегъри Пикаро. Помагаш му да подправя сметки, да заобикаля алармени системи и други такива. Виждал ли си стария си приятел наскоро? — попита той с невинен тон, този път без да вдига поглед.
— Той е мъртъв — изсумтя Фос, опитвайки се да отръска потта от клепачите си с примигване.
Детективът кротко кимна.
— Да, точно това пише тук. Пикаро, Грегъри: починал преди шест месеца. — Следващото изречение прозвуча с престорено объркан глас. — Надявам се да разбереш проблема ми, Фос — пак тук пише, че и ти си мъртъв. — Фос замръзна. — Оказва се, че си дух, Фос. — Никакъв отговор. — Значи някой друг Робърт Томас Фоселис, роден едновременно с теб, е учил в гимназията и в колежа, нали така, Фос? — Отново никакъв отговор. — Детективът сви рамене. — Не знам дали ти съобщих, че разполагам с цялата сутрин.
На вратата се почука, после тя се отвори и влезе първият детектив, съпровождан от друг млад човек, облечен в много по-скъп костюм от неговия.
— Лишаваш клиента ми от конституционните му права, така ли, Домингес?
Възрастният детектив стана.
— Просто се чудехме как да убием времето — вежливо отговори той.
Адвокатът поклати неодобрително глава и мина между двамата детективи.
— Джон Гавилан. Работя в Бюрото за обществена защита. Аз поемам вашия случай. — Той пъхна в ръката на Фос визитната си картичка. — Кога за пръв път поискахте адвокат?
Фос избърса лицето си с предложената му салфетка, която Гавилан извади от пакетче в куфарчето си.
— Не знам. Взеха ми часовника.
Гавилан извади адвокатски бележник с жълти страници, започна да пише нещо в него, но внезапно спря.
— Ама вие, момчета, тук ли сте още? — поинтересува се той, без да се обръща.
Възрастният детектив си прибра папката, с която бе дошъл, избута пред себе си своя по-млад колега и затвори вратата зад себе си.
— Окей, нека първо уточним най-важното. Казахте ли нещо на детективите?
— Не.
— Умно. Точно така трябва. Защото те не са ваши приятели. Отсега нататък, поискат ли да разговарят с вас, напомнете им първо да се обадят на мен. И не им казвайте нищо в мое отсъствие, ясно?
— Окей.
Гавилан започна да пише. Докато го правеше, поглеждаше за справка в копието на заповедта за арест, с която бе дошъл. След три минути вдигна поглед.
— Обвинен сте по пет текста за притежаване на контролирана субстанция и за притежаване на въпросния наркотик с намерение да го продавате. За наркотика е установено, че е синтетичен хероин. Разбирате ли същността на обвиненията срещу вас?
Фос кимна и не можа да сдържи конвулсивното си потръпване.
— Сега ще ви намерим лекар — продължи адвокатът с откровено съчувствие, — но се налага първо да минем през тази неизбежна част. — Той подаде на Фос чашата с недоизпито кафе. — Разполагате ли със собствен адвокат или бихте ли желали някой друг да ви защитава?
— Не.
— А имате ли семейство или приятели? Има ли изобщо някой, който бихте искали да уведомите за задържането ви?