— Ние ще се погрижим всички обвинения срещу господин Фоселис в щатски закононарушения да отпаднат, тези на федерално ниво да бъдат задържани засега в очакване на освобождаването му и докато господин Фоселис бъде подложен на изследване и лечение във федерална клиника, тук в Невада. — Той му подаде гланцирана брошура. — Разполагаме с изключително заведение във военновъздушната база Нелис, Норт Фийлд. Вече сме направили постъпки.
Нещо обаче не се връзваше. Нещо в предложението, в историята, дори в самия Килбърн. Но Гавилан знаеше, че предложението е много по-добро от всичко, на което би могъл да се надява от окръжния прокурор.
— Ще го съгласувам с моя клиент — обеща той и запрелиства рекламната листовка.
— Надявах се да избегнем това, господин Гавилан.
— И защо? — Той остави брошурата, сплете пръсти върху бюрото си и зачака.
— Моите началници се надяват — уверен съм, че такива са и надеждите на полицията и на окръжния прокурор — че въпросът ще бъде уреден между мен, вас и съдията. Помощник-прокурорът сам ще излезе с предложение за психологическа експертиза, вие ще се присъедините към него и господин Фоселис ще престане да бъде ваша грижа.
Дори фрапантното нарушаване на съответната процедура, което се криеше зад това предложение, бледнееше пред ледения тон, с който бяха изречени самите думи.
— Значи да решаваме зад гърба на Фоселис, така ли? — Гавилан се облегна назад. — Вие сериозно ли говорите?
Килбърн примигна и се наведе напред, сякаш искаше да запази разстоянието между двама им.
— Нали го видяхте. Смятате ли, че той е компетентен да вземе правилно решение за собствената си съдба? Мисля, че отговорността е наша, господин Гавилан. За негово добро.
Между двамата настана напрегната тишина. Килбърн безстрастно го гледаше, а Гавилан прехвърляше всички аспекти на онова, в което се бе набъркал, търсейки някакъв невидим с просто око дефект в комбинацията.
— Искам всичко в писмена форма — каза той накрая. — В три копия, при това, ако е възможно до края на работния ден. Подписани от Прокурора на Съединените щати за Южните провинции и от длъжностно лице към Ядрената комисия, с което да мога да се свържа за проверка.
Отново спазматична усмивка.
— Това изобщо не е проблем.
Гавилан почувства през тялото му да преминава студена тръпка.
— Междувременно ще говоря с Фоселис още веднъж, а също ще се консултирам с лекаря му.
— Съгласен — вдървено изрече Килбърн, стана, кимна на адвоката и накуцвайки излезе.
След като си замина, преди да отиде за пръв път в съда за деня (и в очакване на визитата при Фоселис в болницата), Гавилан пак надникна в кабинета на своя началник.
Искаше само да попита дали не е забравил да му изпрати техниците.
Болницата „Вали“ в западната част на Лас Вегас представляваше един от най-модерно обзаведените медицински центрове в цялата страна. Нещо, за което никой не би се досетил по външния й вид. Построени в стил арт деко, ниските дълги постройки бяха скупчени едва ли не в пустинята, напомняйки, ако не старчески дом, то най-малкото изнесен извън града пазарен комплекс. Или каквото и да е било друго, само не болница с хиляда легла за жителите на столицата на хазарта.
Половин час след като заповедта за задържането на Фоселис бе официално отменена — по предложение на бледия, потен и възможно най-старши от всички заместници на окръжния прокурор — Гавилан паркира на служебния паркинг и се отправи към входа.
Някакво жълто такси се поколеба на входа на паркинга, но когато Гавилан влезе, от него слезе единственият му пътник.
Крилото за лечение на наркомани — а то бе към Клиниката по токсикология — се намираше на третия етаж в задната част на странична сграда. След като се идентифицира, за да бъде пропуснат през две заключени врати, Гавилан бе представен на лекуващия лекар на Фоселис.
— Искам информация за състоянието на Робърт Фоселис.
Докторът направи справка в купчината лични картони.
— Аха… Задържан в Централното управление. — Той прегледа съдържанието на картона, после го затвори енергично. — Ами закоравял наркоман.
Но Гавилан не се усмихна.
— Докторе, моля ви…
— Вижте, имам на главата си още трийсет и двама души в крило, предназначено за двайсет и пет. Той е наркоман и в момента е в дълбока криза. Иначе…
— Може ли да говоря с него сега?
Лекарят сви рамене с безразличие.