— Разбира се. Какво толкова… само че не очаквайте смислени отговори.
— Давате ли му нещо?
Лекарят поклати глава.
— Не, не е това, което хората си мислят. — Той отвори наново картона. — Вашият господин Фоселис е мъж над шейсетте, теглото му е с поне петнайсет килограма под онова, което би следвало да бъде, и за негово нещастие е изпаднал в силна зависимост от хероина. Вените и на двете му ръце са на решето, а и краката му не са в по-добро състояние. Кризата на наркотичен глад, в която се намира и в момента, беше достигнала степен, при която сметнахме, че стабилизиращите дози метадон вече са опасни. Затова му дадохме относително слаб транквилант и малко антиконвулсанти. Проверяваме го през двайсет минути. Повече от това не можем да направим, поне докато не се прочисти малко организмът му.
— Може ли да говори? На себе си ли е?
Докторът отново сви рамене.
— Последното, както е добре известно, е относително понятие. Той е в 198-а стая и ако искате, проверете сам.
Гавилан вписа съществените моменти от разговора в бележника си и пое надолу по коридора към стаята на Фоселис.
До краката на пациента седеше на стол санитар и с интерес четеше съдържанието на фиш за залагане.
— Мога ли да направя нещо за вас? — машинално попита той, без да вдига поглед.
— Аз съм неговият адвокат — поясни Гавилан, погледна изнемощелия мъж в леглото и премести погледа си върху санитаря. — Не знаех, че в това крило се предлагат специални услуги.
Мъжът сви рамене.
— Не се предлагат. Просто господин Килбърн помисли, че…
— Махай се! — прекъсна го Гавилан с глас, нетърпящ възражения, подсилен от поглед, говорещ за безкрайна досада. — Килбърн още нищо не е получил. И докато това не стане, аз очаквам гражданските права на моя клиент да бъдат спазвани.
Санитарят остави фиша, бавно се надигна и не се постара да тушира заплахата, която цялото му същество излъчваше.
— Ще се наложи да информирам господин Килбърн — процеди той.
— Направи го. И се възползвай от случая да му предадеш, че опита ли още веднъж подобно изпълнение, може да забрави за всички предварителни споразумения между нас. — След това затвори вратата в лицето на санитаря. Пое си няколко пъти дълбоко въздух, за да се успокои, и се обърна към човека в леглото.
Фос беше облечен в чиста болнична пижама, косата му беше вчесана назад и дори беше избръснат. Но ръцете му бяха пристегнати успоредно на тялото с ремък, закрепен за рамката на леглото. Китките му бяха в кожени маншети, също фиксирани към рамката. Краката му също бяха обездвижени с ремък през глезените.
Въпреки работещата климатична инсталация, той обилно се потеше. Веждите му конвулсивно потръпваха, вените на шията му бяха изопнати, налетите му с кръв очи сълзяха и бяха гуреливи. В тях бе застинал безжизнения поглед на дрогиран.
Гавилан притегли стола на санитаря до главата на нещастника.
— Господин Фоселис? — Никакъв отговор. — Господин Фоселис? Фос?!
Човекът в леглото бавно извърна глава към обществения защитник.
— Знаеш ли кой съм аз, Фос?
— Адвокат — прошепна изморено Фос.
— Добре. Точно така, аз съм твоят адвокат. Помниш ли, че тази сутрин се запознахме?
— Полицаите… не искаха… да повикат… лекар.
Гавилан извади бележника си.
— Още малко усилие, господин Фоселис, моля ви! Трябва да ви задам няколко въпроса.
— Не трябва да… — Човекът като че ли изпадаше в несвяст.
— Аз съм вашият адвокат, не помните ли? Господин Фоселис? Фос!
Той отново отвори очи. Едва-едва.
— Задайте ги… — промълвиха устните му.
Гавилан дълбоко пое въздух и започна:
— Наистина ли се казвате Робърт Томас Фоселис?
— Фос… Всички ми викат… Фос.
— Роден сте през 1935-а?
— Да — отговори Фос, който явно не съзнаваше какво става около него.
— Работил ли сте за Ядрената комисия?
Фос едва доловимо поклати глава.
— Вярно ли е, че сте компютърен експерт?
Леко кимване.
— С какво се занимавате? — Фос затвори очи и Гавилан леко го потупа по бузата. — С какво се занимавате, господин Фоселис? С какво си вадите хляба?
— Основно се издънвам.
Гавилан потисна смеха си и опита още веднъж:
— Какво правите с компютрите?
Този път паузата беше по-дълга. Фоселис явно се опитваше да фокусира погледа си върху младия адвокат.