— Грег каза, че онези ще направят всичко, за да ни намерят.
Гавилан отново записа нещо в бележника си.
— Кой е Грег? Кой се грижи за вас?
— Правителството.
— Искате да кажете Ядрената комисия? Грег за Комисията ли работи?
— Кажете на Грег… кажете му… че съжалявам.
Гавилан стана и се наведе над безпомощно прикования мъж.
— Кой е Грег? Искате ли да се свържа с него? — Никакъв отговор. — Господин Фоселис, кой е Грег?
— Най-добрият — беше всичко, което каза, преди да се предаде на болката в претъпканото с отрова и транквиланти тяло.
Гавилан отново седна и писа близо десет минути, преди да заключи куфарчето си. В последния момент извади от него копие на молбата за прекратяване на следствените действия, пристигнала в кабинета му само час след срещата с Килбърн.
Прочете я, прегледа я отново. Съставеният в четири страници документ бе подписан от местния представител на Главния прокурор на Съединените щати и завеждащия офиса на Ядрената комисия в Лас Вегас. Беше наред — точно както Килбърн му бе обещал по време на разговора им. Едновременно с това всичко изглеждаше някак прекалено изрядно и безкрайно лесно. Готово да го приемеш както ти се поднася и в следващия миг да забравиш за него.
Но гледката на човека пред очите му беше точно онова докосване до реалния свят, от което бе имал нужда. Нямаше никаква надежда, че това измъчено, крехко човешко същество, или това, което бе останало от него, можеше да изкара дълго в затвора. Което, поне в момента, изглеждаше единствената алтернатива.
Той затвори куфарчето си и се отправи към вратата. Насред пътя се спря, обърна се, върна се и грижливо придърпа одеялото до брадичката на изнемощелия стар мъж. После си тръгна.
Две минути по-късно в стаята влезе санитарят.
Приближи се до нощната масичка, бръкна под нея и измъкна оттам малък касетофон. Извади слушалки, вкара жака в куплунга, върна касетата в началото и я пусна на прослушване. През цялото време не откъсваше поглед от унеслия се мъж в леглото.
Изслуша записа, сложи обратно касетофона под масичката и се обърна към наркомана:
— Фос? Събуди се, Фос! Време е за ставане.
Никаква реакция. Санитарят силно плесна лежащия първо по едната, после по другата буза.
Фос простена и се извърна.
Санитарят захапа долната си устна, увери се, че никой отвън не може да го види какво прави и извади от джоба си спринцовка. Няколко секунди по-късно изтегли иглата от шията на Фос.
Първоначално не се случи нищо. После постепенно цветът се върна върху лицето на възрастния мъж. Той болезнено простена и бързо започна да примигва. Опита да фокусира погледа си, но светът пред очите му беше като в мъгла.
— Фос!
— Кой? — Думата се изтръгна със свистене от гърдите му.
— Аз съм твоят адвокат, Фос — каза санитарят с нарочно тих глас. — Не ме ли помниш? Твоят адвокат?
— Адвокат? — Фос усети в тялото си топла вълна, благодатно познато усещане, което изтерзаният му мозък мигновено разпозна. — Благодаря ти! — изхълца той.
— Никакъв проблем, Фос. Знаеш, че съм твой приятел. На кой друг можеш да се довериш, освен на приятелите си?
— Приятел…
— Точно, Фос. Аз съм твой приятел. Ти дори ми поръча да предам нещо на Грег.
Фос облиза пресъхналите си устни.
— На Грег…
— Само че не ми каза къде е той. Фос! Къде е Грег? Нищо не мога да му предам, докато не ми кажеш къде мога да го намеря.
Фос кимна едва доловимо.
— Така е — потвърди той и за пръв път от часове насам тялото му се отпусна. — Трябва да знаеш къде е… Съжалявам.
— Няма нищо, приятел — каза санитарят и извади бележник. — Сега само ми кажи къде е и аз ще му предам каквото трябва. Ще се погрижа да го научи.
Гавилан съблече сакото си и го хвърли в багажника на колата заедно с куфарчето. Затвори с удар капака и се сепна, осъзнал, че някой стои точно зад него.
Момичето беше малко над двайсетте и излъчваше сексапил с тесните си джинси и бюстието под лекото сако.
Тя окуражително се усмихна на адвоката, без да се притеснява от разделящите ги три стъпки разстояние.
— Здрасти!
— Здрасти — отговори й той и се доизправи.
— Нали ти си Джон Гавилан?
— През по-голямата част от времето — леко се усмихна той. — Познаваме си се?
— Днес те видях в съда. Беше много впечатляващ…