Нещо не беше наред. Не можеше да каже точно какво, но го усещаше.
— Какво мога да направя за теб?
Младата жена го заобиколи и го хвана подръка.
— Ако ти съобщя, че приятелят ми ей зад онзи стълб на осветлението е насочил револвер към теб, ще дойдеш ли с мен, Джон?
Гавилан проследи погледа й до мъж с ниско нахлупена шапка, преметнато през ръка сгънато палто, ориентирано към него.
— Не нося в себе си много пари — объркано каза той.
Момичето леко се засмя, без никаква следа от загриженост.
— Естествено, Джон — съгласи се тя и го поведе през паркинга. — Та ти си само адвокат, при това от най-бедните. — Мъжът със сгънатото палто следеше придвижването им, като преместваше ръка по посока на тях. — Но аз няма да ти се разсърдя.
Редом с тях се появи микробус и спря. Страничната му врата беше отворена.
— Хайде, Джон — с топла усмивка го подкани тя. — Моля те…
Той въздъхна и се качи.
Нечии силни ръце го подхванаха, свалиха го на пода и го приковаха през врата и ръцете, докато друг бързо и ловко го претърси.
— Вижте, казах на момичето, че…
— Джон — разнесе се безгрижния глас на момичето някъде от вътрешността на буса, — всичко ще приключи с минимум усложнения само ако мълчиш, не се опитваш да вдигаш поглед и правиш каквото ти бъде наредено.
Вратата на буса се отвори и затвори, а после колата пое в неизвестна посока.
— Не се съпротивлявам — тихо съобщи той, съсредоточено разглеждайки шарката на протрития мокет на сантиметри от носа му.
Чуваше някакво движение около себе си, но никакъв говор, макар да имаше усещането, че вътре има повече от двама души. След това се разнесе характерното щракване на ключалката на дипломатическото му куфарче.
Изшумоля хартия, подавана от ръка на ръка, а междувременно бусът взе остър завой. Времето като че ли спря. Желязната хватка върху врата му не отслабваше.
— Джон — обади се пак момичето след малко, — ако те пуснем да си ходиш, нали няма да се опитваш да ни създаваш проблеми?
— Не.
Натискът върху тялото му поотслабна.
— Сега, Джон, един мой приятел ще ти зададе няколко въпроса. Моля те, бъди така мил да му отговориш искрено и изчерпателно.
Спокойствието в гласа й започваше да го плаши. Потискайки вълната на надигащата се паника, Гавилан намери сили бавно да кимне.
— Опишете състоянието на Фос — заповяда мъжки глас.
— Той е доста зле, не е съвсем на себе си и на периоди говори каквото му падне.
— Къде го държат?
— В токсикологичното на трети етаж.
— Като изключим записаното в бележника ти, какво друго каза той?
— Нищо… всичко е там.
— Като изключим записаното в бележника ти, какво друго каза той? — Този път гласът прозвуча с осезаема твърдост.
— Нали ви казвам… нищо! Това е всичко.
Нечий крак стъпи на врата му.
— Като изключим записаното в бележника ти, какво друго каза той?
— Нищо! Само… как беше… че правил издънки! — Натискът върху врата му се засилваше. — Кълна се!
— Беше ли чувал ти или някой от твоя офис за Килбърн?
Страхът на Гавилан започваше да се сменя с любопитство.
— Не. Всъщност моят шеф смята, че този човек е в основата на някакъв правителствен заговор или нещо подобно.
Шепот, в който не можа да различи думи.
— Какъв заговор?
Въпреки крайно неудобната си поза, Гавилан съумя да свие рамене.
— Нямам представа… човек остава с такова впечатление от начина, по който онзи мисли.
Нова пауза за разменени шепнешком фрази.
— Какво означава изречението „Кой е Грег?“ в бележника ти?
— Не знам, това е името, което старият спомена. Нещо в смисъл… да кажа на Грег, че съжалявал.
В следващата секунда натискът върху врата му внезапно изчезна.
— Опиши плана на отделението.
— Ъ-ъ… не съм сигурен.
— Джон, скъпи — разнесе се предупредителният глас на момичето, — моля те, спомни си.
Двайсет минути по-късно бусът отби и спря. Страничната врата се отвори, някакви хора слязоха през нея, после пак се затвори с трясък.
— Сега можеш да станеш — сладко съобщи момичето. — Но без резки движения и най-вече без глупави идеи, защото в противен случай приятелите ми отвън ще трябва… Как да се изразя?… Да се погрижат за теб. Разбираш ли ме, миличък?
Гавилан кимна и тя му помогна да се доизправи. Той седна на седалката успоредно на страничната стена на колата.