— Мога ли да попитам какво всъщност означава всичко това? — разтри той врата си.
Момичето отваряше термос.
— Ти, миличък, си адвокат. Убедена съм, че си в състояние да задаваш много и най-разнообразни въпроси — каза тя и му наля в чиста чаша златиста течност от термоса.
Той я помириса, после предпазливо отпи глътка. Беше силен, подсладен чай.
— Кои сте вие? Защо е този интерес към Фоселис?
Жената сви рамене.
— Предполагам, би могло да се каже, че се грижим за член на семейството.
— Или е нещо друго. — Той отпи нова, този път по-голяма глътка. — И колко ще висим тук?
Тя се усмихна.
— Ще бъдеш освободен в мига, в който приятелите ми се върнат. — Къса пауза. — Не ти ли харесва? — игриво попита тя.
Въпреки ситуацията, в която бе прекарал последния половин час, Гавилан намери сили да се засмее.
— Честно казано, играеш малко грубичко за моя вкус.
Момичето искрено се засмя.
— Е, вкусовете се променят — рече и подхвърли в скута му плик.
Той го отвори с пръст и втренчено изгледа пачката стодоларови банкноти вътре. После бавно вдигна поглед към момичето:
— Какво е това? Подкуп? — От объркване гласът му прозвуча глухо.
Момичето само поклати глава.
— Просто компенсация. Да го наречем хонорар за консултантска услуга. Заплащане за изгубеното време и създадените неудобства.
— И за мълчанието ми, предполагам?
— Винаги са ме привличали интелигентните мъже с чар — мило му се усмихна тя.
Санитарят в стаята на Фос отново бе заровил нос във фиша за залагане и така и не забеляза, че вратата бавно се отваря. Когато най-сетне вдигна поглед, вече беше прекалено късно. Мъж в бяла лекарска престилка буквално прелетя разстоянието до него и заби главата му в стената.
Тялото му бързо бе изтеглено и набутано в дрешника на стаята.
Когато го вдигнаха от леглото, Фос отвори очи и примигна.
— Какво… Какво става?
— Млъкни, по дяволите, стари досаднико! — прошепна Грег.
После помогна на Лукаш да затегне ремъците на количката.
Младият циганин открехна вратата, надникна през нея и кимна. Двамата безгрижно избутаха количката с Фос в коридора и поеха към заключената вътрешна врата.
Десет минути по-късно Фос и Грег вече пътуваха по магистралата в жълто такси. Фос жадно пиеше силно подсладено кафе от термоса, който Грег му бе подал, докато приятелят му гледаше право пред себе си. Изглеждаше концентриран върху пътя, но бе повече от ясно, че мисли и за нещо свое.
— Къде са останалите?
Без да поглежда към него, с все така съсредоточено лице, Грег му отговори:
— Освобождават твоя адвокат, след което ще се приберат на безопасно място.
Фос внимателно погледна стария си приятел, загрижен от необичайната му съсредоточеност.
— Къде отиваме?
Без да отговори, Грег продължи да кара право напред, все по-навътре в пустинята, сякаш решен да догони залязващото слънце.
Цялото движение в радиус три преки от склада в северната част на Лас Вегас, където се помещаваше тайния щаб на Грег, бе спряно. Не изведнъж, а постепенно, за да не бъде привлечено вниманието на обитателите му.
Заедно със залеза се бяха появили и мъже в черни униформи с черни маски на лицата. С оттренирана методичност те бавно обкръжиха старата сграда, преметнали през рамо автомати МР-5К и закачили гранати на ремъците.
Затворнически автобус, докарал група военни полицаи и паркиран в съседна пряка, стоеше в очакване на бъдещите арестанти.
Хеликоптер със заглушен двигател се изнесе точно над покрива на склада и от него по въжета се спуснаха четирима командоси, в черно от глава до пети. Те безшумно се приземиха на покрива на сградата и без колебание се отправиха към предварително набелязаните места за влизане в нея.
Точно в осем и десет вечерта бе спряло електроподаването за целия квартал.
Едновременно с това складът беше разтърсен от грохота на гранатите. Оглушителните експлозии отекнаха от бетонните стени на околните сгради.
Двайсетина тежковъоръжени мъже нахлуха едновременно в помещението. Разнесоха се къси автоматни откоси, прекъсвани само от блясъка и сухия пукот на гранатите. От дупките в стената на сградата започна да излиза дим.
Три минути по-късно всичко приключи със същата внезапност, с която бе започнало. Електрозахранването бе възстановено и обхванатото от частичен пожар хале на склада се обля в призрачна светлина.