— Кажи ми как да го спра!
Килбърн погледна надписа на папката с диагонална червена лента, обозначаваща документ със строго секретно съдържание:
Хадеон, Виктор
Смятан за умрял през юли 1987-а.
Той отвори папката и започна да чете.
— Никой не е в безопасност, Майкъл — каза Килбърн толкова тихо, че Секретаря се наведе напред, за да го чуе.
— Именно — съгласи се той, — нали това е и нашето верую.
Един друг район на пустинята изглеждаше гъсто населен. Стръмни канари се издигаха отвесно на безкрайната пясъчна равнина. Каменна преграда. Бариера, принуждаваща да я заобиколиш. Заплашваща със самото си присъствие да те смаже.
Двамата — крадец и наркоман — бяха пътували часове наред. В началото по първокласната магистрала, свързваща Лас Вегас и Ел Ей, после по мрежа от черни пътища, водещи към вътрешността на пустинята. За да спрат накрая в основата на скален откос, хвърлящ сянка в лунната нощ.
— Какво има тук? — попита Фос с глас, по-укрепнал, отколкото преди няколко часа. Инжекцията на „санитаря“ и адреналина на преживяното го бяха вдигнали на крака.
Поне за момента.
Без да му обърне внимание, Грег слезе от колата. Огледа се, направи обиколка в радиус от десет метра, за да се убеди, че са сами и едва тогава се върна при колата и чакащия го Фос.
— Слизай.
Нещо накара Фос да се поколебае.
Лицето на Грег бе застинала маска без изражение.
— Скапан ли си? Да ти помогна?
Фос бавно се измъкна от колата.
— Какво става? — осведоми се той с тон, изразяващ всички съмнения, изписани на лицето му.
Но Грег тръгна да заобикаля скалата. След няколко секунди Фос го настигна.
— Съжалявам, Грег… Не бих могъл да ти обясня колко много съжалявам.
— Имаш основания — кимна Грег.
Обиколката им продължи близо пет минути. Мълчаха. Изведнъж, малко след като колата се бе скрила от погледите им, Грег спря.
— Имаме проблем… Говоря за мен и теб.
— Знам.
— Сигурен ли си? — Фос не бе сигурен дали долавя сарказъм в гласа на своя приятел. — Защо не ми кажеш сам за него?
Но Фос бе неспособен да го погледне в очите.
— Наистина не исках да се случи така!
— Ти никога не искаш.
— Аз… аз… просто не знам какво да кажа. — Той млъкна, тъй като Грег се отдалечи на няколко крачки от него, после продължи: — Не трябваше да…
Изречението така и остана недовършено. Грег се извърна към него с револвер четирийсет и пети калибър, насочен право между очите му.
— Не трябваше, казваш! Това ли е всичко, което можеш да кажеш по въпроса? Защото ако е, ще се наложи да се постараеш повечко, старче! — сряза го той с нисък, заплашителен глас.
— Грег, аз…
— Не! — Грег изтегли назад ударника на огромния револвер.
Фос потръпна.
— Това, което направи, е много повече от онова, което би могъл да си представиш! — Той се приближи с няколко крачки към него. — Сега те знаят, че си жив! — обясни му той и пристъпи още една крачка към треперещия възрастен мъж. — Знаят и че Меган е жива. — Нова крачка. — Знаят, че и аз съм жив. — Последното каза, изръмжавайки. После заби револвера в окото на Фос. — И ще намерят склада, ако вече сам не си им разказал за него.
— Грег! Как бих могъл! — направи жалък опит да излъже той.
Тласкан от дива обич и животинска омраза, Грег замахна със свободната си ръка и отхвърли Фос назад към скалата. Той падна, по главата му се посипаха песъчинки, а Грег без никакво съчувствие се надвеси над него.
— Не казвай нищо! — Дишаше тежко, а от челото му капеха капки пот. Лицето му бе изкривено. — Всички, и имам предвид наистина всички, настояха да се отърва от теб. Години наред слушам само „Той е наркоман, Грег!“, „На него не може да се разчита, Грег!“. Но аз винаги те защитавах. Винаги съм… вярвал в теб!
Фос затвори очи, неспособен да издържи на натиска в окото. Питаше се дали ще чуе или усети изстрела, когато куршумът проникне в мозъка му. Вместо това почувства не особено ласкавото докосване на ръката на Грег върху потрепващата му буза.
— О, Фос! — прошепна Грег с изтощен глас.
После бавно седна в пясъка пред тресящия се възрастен мъж.
Фос се поизправи и бавно се плъзна назад, така че да може да опре гръб в скалата зад него. След две минути тишина проговори с глас, който Грег досега не бе чувал от него.