— Какво се е случило?
Ласло погледна в бележника си на масата.
— Атакували са склада преди няколко часа. С много хора и много оръжие. И с много… ъ-ъ-ъ… шум.
— Степента на оперативната ни готовност е към седемдесет и пет процента — намеси се Роман. — Всичко ще бъде както си беше най-много след… — Той погледна часовника си. — … след най-много два часа.
— Всички са добре — допълни Ласло. — Е, това място не е дворец, но циганите никога не са имали нужда от палати, нали така? — Изведнъж погледът му стана по-твърд, жестовете му по-решителни. — Има обаче един проблем.
Роман вдигна предупредително ръка, но Грег му направи знак да не се намесва.
— Казвай.
Ласло го погледна.
— Трябваше да го убиеш в пустинята.
— Знам.
— Още не е късно. Ако не искаш сам да го направиш — сви той рамене, — мога да се погрижа аз.
— Не.
— Това е глупав и неприемлив риск.
Грег разтри налетите си с кръв очи.
— Имам нужда от този човек. Това, което той може да направи с компютъра, ще ми спести седмици, ако не и повече. И ще ми осигури значително по-висока вероятност за успех. Дявол да го вземе, без него може би изобщо няма смисъл да се захващаме.
Роман кимна.
— Разбираме това. Но ако той изобщо оцелее, ще има на разположение по-малко от седмица — рече той и разпери безпомощно ръце. — Какво би могъл да направи за една седмица? Ако — и нека не забравяме, че става дума за едно голямо „ако“ — оцелее, ще излезе прекалено слаб и дори допускам, че няма да е в състояние да мисли логично.
— Намери друг компютърен специалист. Бихме могли да… — Ласло бе прекъснат от загубилия търпение Грег.
— Аз съм склонен да чакам — заяви той с явното желание да сложи край на дискусията.
— Не бих искал да поверя съдбата на моето семейство на този жалък, болен гадж.
Поглеждайки в очите гневния мъж, Грег бавно стана и заяви:
— Не се налага да го правиш.
— Мислиш ли?
— Поверяваш я на мен — отговори той, без да отмества своя поглед.
Ласло се вгледа внимателно в изморените очи на техния водач и кимна.
— И Бог да ни е на помощ.
В този момент същата молитва бе мълчаливо произнасяна на друго място, в странното гробище на неонови реклами.
Голяма, ярко оцветена палатка, заобиколена от трите си страни с отдавна изгаснали реклами на хотел „Лендмарк“, бе разпъната встрани от ламаринените бунгала. Със синия си покрив и стените на синьо-зелени райета, тя повече приличаше на циркова шатра, отколкото на център за високи технологии.
Но баба Петеркеш, която вече няколко пъти през последния час бе отправяла към небесата думите на късата молитва, бе настояла церемонията да не се провежда в бунгало, състоящо се от алуминиева ламарина и дъсчени летви.
Палатката се бе появила в резултат на настояванията й.
Двамата пазачи на Фос седяха пред единствения вход, пушеха, съзерцаваха звездното небе и бяха готови на всичко, само и само да отвлекат мислите си от онова, което ставаше вътре. Бяха млади мъже, родени и израснали в Мичиган. Младежи, горди с това, че са загърбили старите навици и начини на прехрана. И с това, че макар да си оставаха цигани по сърце, едновременно с това бяха и цигани в края на двайсети век.
Но дори те се прекръстиха и целунаха талисманите си като чуха началото на церемонията зад платнището на входа.
Фос лежеше на походно легло, застлано с гумен чаршаф. Беше чисто гол и всеки сантиметър на кожата му бе намазан със зеленикав полупрозрачен гел. Китките му бяха бинтовани с груба вълнена тъкан и завързани над главата му. И глезените му бяха завързани. Лежеше неподвижен и очакваше със смес от любопитство и страх онова, което предстоеше да се случи.
Когато го бяха изправили пред баба Петеркеш, тя бе проявила ужасяваща откровеност.
— Това ще бъде най-голямото изпитание, на което някога си бил подлаган — каза му тя, докато той се събличаше. — Бил си в плен на демоните толкова дълго — тъжно поклати тя глава, — че те ще се борят с всички сили да те задържат.
— Какво… какво трябва да направя?
Старицата бе започнала да го обикаля, внимателно разглеждайки кожата му и костната му структура. Гледаше го толкова съсредоточено, сякаш искаше да проникне вътре в самото му тяло. Когато отново застана пред него, спря и го погледна в изплашените очи.