— Искай да живееш — отговори му тя със силен глас. — Трябва да искаш да живееш, за да имаш сили да се пребориш с демоните, които ще долетят. И с онези, които вече са се вселили в теб.
— Как да…
— Довери се на Бога — бе всичко, което го бе посъветвала тя.
В този момент старицата използваше червена пудра, с която оформяше някакви шарки върху гела. Вършеше работата си, мърморейки неразбрано и тананикайки странна напевна мелодия.
На Фос му ставаше все по-горещо. Никога през живота си не бе изпитвал подобна горещина. Искаше му се да скочи, да изхвръкне през входа на палатката, да намери басейн или езеро и да се хвърли в него. Дори изпробва възлите върху крайниците си, но установи, че те изобщо не поддават. Гелът, както с миризмата си, така и с усещането върху кожата му, го караше да изпитва непознато за него чувство на клаустрофобия. Едновременно с това започваше да усеща първите добре познати симптоми на наркотичен глад.
Но той се бе оставил на разположение на тези хора. Хората, които Грег често бе наричал „изцелители на души“. Фос добре си спомняше колко необичайно бе звучала тази фраза в устата на иначе безцеремонния млад мъж.
— Господин Фоселис, готов ли сте да живеете?
Въпросът прозвуча крайно странно на легналия мъж, но той усети истината в него.
— Не съм сигурен — отговори Фос и преглътна напиращите да бликнат сълзи в очите му.
Баба Петеркеш тържествено кимна.
— Това е първата стъпка.
Тя отиде до една ниска масичка, взе от нея два предмета и се върна при него.
— Боже, който си на небесата — извика тя с напевния си глас, — чуй твоя смирен слуга. Призовавам те да свалиш своя взор върху нас и да ни защитиш от тъмните изчадия, които започват да се събират.
В едната си ръка държеше звездата на Давид, а в другата прост дървен кръст. Старицата вдигна и двете си ръце.
— Нека вярата на този мъж, символизирана от Давидовата звезда, да ни споходи в този момент и на това място, и да помогне в часа на върховна опасност на вярващия. Нека вярата на този мъж, символизирана от Исус, който е и Син Божи, да ни обгърне в този миг на върховно изпитание.
Тя докосна покритото с гел чело на Фос със звездата на Давид. И завърза кръста в основата на леглото.
— Готов ли си?
Фос дълбоко си пое дъх и кимна.
Старицата втъкна голямо парче кожа в устата на Фос и му нареди да я захапе с всичка сила.
— Бенци Йоска — прошепна тя, взе запалена свещ и докосна с пламъка гела върху гърдите на стария нещастник.
Той експлодира в яркосини, оранжеви, червени и зелени пламъци. С пращене и хвърляне на искри, голям облак дим се издигна към покрива на палатката, скрил под себе си тялото на Фос.
Мъжете отвън чуха стенанията му и неспокойно пристъпиха от крак на крак.
Пламъкът изгасна също така неочаквано, както бе избухнал.
Фос остана да лежи неподвижен в леглото — черен, покрит със сажди силует.
Баба Петеркеш се изправи до него. Молеше се на глас и не откъсваше поглед от почернялото тяло, търсейки някакви, дори минимални признаци на живот в него. След цяла вечност, гръдният кош на мъжа бавно се повдигна и отпусна.
— Йонка — промълви тя, взе хавлиена кърпа и започна да го бърше в подготовка за следващия сеанс.
Отне й най-малко час да го почисти от изгорялата мазнина. Следващият час мина в оглед за изгаряния и в грижи за тези, които откри. След това отново го покри със саморъчно приготвения гел.
— Бъди силен — каза тя на изпадналия в безсъзнание мъж. — Още не сме се преборили със злите сили. Почини си добре, защото ни чакат нови изпитания.
Някаква мисъл упорито кръстосваше из главата на един мъж в стая на несъществуваща официално база — база в част от пустинята Невада, която според някои криеше тайните на вселената.
Килбърн лежеше на ниска мека кушетка. Шината на крака му беше свалена и електронен невростимулатор, последна дума на техниката, нежно масажираше мускулите на счупения му крайник. И по някакъв необясним начин правеше неприятната болка малко по-поносима.
Листа от досието на Хадеон лежаха пръснати върху малката масичка за кафе и в скута му — неорганизиран информационен масив, покрил възрастния мъж както в буквален, така и в преносен смисъл на думата.
Анализът беше приключил. Сега бе настъпила фазата за размишление.
Размишления относно Виктор Йейл Хадеон.
Отпивайки поредна глътка от питието си, старият ветеран от множество битки и войни (тайни, явни и не толкова явни) позволи на мислите си да се отклонят.