Килбърн отвори очи и натисна бутона до главата си. Миг по-късно в стаята влезе Пол.
— Сър?
— А-а, Пол… Би ли ми намерил телефонния номер на службата за частни обяви в „Лас Вегас Сън“?
— Веднага, сър.
Младежът взе дебелия указател на Лас Вегас, а старецът в леглото прегледа документа, търсейки описание на изискванията за оформяне на обявата за връзка, която бяха използвали в Париж.
Той взе номера от помощника си, освободи го с кимване на глава, после извади клетъчния си телефон и набра редакцията.
— Отдел „Обяви“ на „Сън“, моля?
— Да-а… Може ли да поместя лична обява в днешния брой?
Гласът от другия край на линията се поколеба.
— Съжалявам… Броят приключи преди два часа.
— Добре… В такъв случай искам да помествате обявата, започвайки от утре. Без прекъсване, докато не ви се обадя пак.
Килбърн продиктува данните на специалната си кредитна карта, изключваше всякаква възможност да бъде проследен по нея, и започна с текста на обявата:
Лайнъс!
Присъствието на експерта Йейл Банам е крайно наложително и той се умолява да се обади при първа възможност в удобно за него време.
Причина: Сдобряване.
702-929-1929
Опитът изглеждаше предварително обречен на неуспех — в това Килбърн нямаше съмнение. Не съществуваше никаква гаранция, че Виктор Хадеон ще отвори страниците на „Сън“, или че ако изобщо си купи вестника някой ден, ще стигне до страницата с личните обяви. Бяха изтекли над десет години от деня, в който за последен път го бяха привиквали по този начин.
Хадеон можеше да се намира в другия край на Америка. Това определено би било най-здравословното за него.
И все пак никакъв подход, маневра или тактика не биваше да бъдат пренебрегвани в името на висшата цел — опазването на тайната, останала дълбоко заровена над половин век, а днес едва ли не извадена на показ и всъщност разчитаща само на някаква си крехка врата с евтина ключалка.
Врата, на чийто праг вече стоеше човекът, който заплашваше да пъхне ключа в нея.
Четвърта част
Ужилването
13.
— Пазач!
— Виждам го.
Грег погледна младия циганин и се усмихна несъзнателно. Гласът на Лукаш може и да бе напрегнат, но тялото му изглеждаше напълно отпуснато. Изглеждаше като че ли съзнава опасността, но не й отдава по-голямо значение от нужното.
Очите на младежа останаха приковани в човека от охраната, който мина на десетина стъпки от скривалището им.
Тежковъоръженият охранител хвърли небрежен поглед из помещението на подземния гараж, после се отправи към бокса на охранителната система. Извади малък алуминиев ключ от кутията, вкара го в таймера и рязко го завъртя. После го върна на мястото му без забавяне, отвори вратата и излезе през нея.
Двамата крадци незабавно пристъпиха към действие.
Те прекосиха тичешком помещението в посока към оградената с метална мрежа зона в далечния край на гаража. Лукаш посегна към простия на външен вид катинар върху вратата, но здравата ръка на Грег го сграбчи за китката.
— Никога не се отпускай! Даже когато ти се струва, че няма нищо особено. — Той втренчено изгледа циганина. — Особено тогава!
Лукаш кимна и свали многофункционалния уред с различни датчици от колана си. Щракна ключа на захранването и го поднесе към вратата.
— Говори…
Лукаш послушно започна да обяснява, докато разчиташе индикацията:
— Започваме със сканиране в широка честотна област… Нищо. Сменяме в горния край на спектъра… Нищо. Отиваме в долната част… Ни… А, какво беше това?
Без да променя интонацията си, с най-обикновен глас, сякаш за да го успокои, Грег го подкани:
— Просто разчети показанията.
— Ъ-ъ-ъ… — Лукаш неспокойно облиза устни. — … 0.758 ампера в обхвата под един ом. Това е…
— Забрави числата — напомни му Грег и го подкани: — Опитай се да го видиш.
— Не съм сигурен…
— Отпусни се… представи си… Нарисувай в съзнанието си картината на йони и тахиони, пронизващи пространството. Виж огнените следи, които оставят, вгледай се в цветовете. Почувствай топлината на всяка микроексплозия. Затвори очи и стани част от нея. — Лукаш послушно изпълняваше съветите с лице, напрегнато от концентрация. — Сега — продължи шепнешком Грег след няколко секунди, — поеми тази картина, спри я в съзнанието си и едва тогава отвори очи. — Очите на момчето внезапно се отвориха. — Какво виждаш? — Талантливият млад циганин нямаше представа колко важен бе този въпрос за Грег и колко дълбоки бяха изводите, които учителят му щеше да си направи след отговора му. — Какво видя?