Роман бе кимнал.
— Да. И моето е личен въпрос. И лична чест.
После двамата дълго бяха мълчали. Накрая Грег се бе обърнал към стария си приятел.
— Добре… Но искам да се ограничиш само с най-необходимото. Без позьорство и стойки, скрито, и само в ръцете на най-уравновесените хора, с които разполагаш.
Така бе настанал мир. До следващата криза.
Грег мина покрай охраната, влезе в импровизираната стая за заседания и кимна на хората, които вече се бяха събрали там.
Меган седеше отстрани на масата, държеше в ръце многофункционално дистанционно и преглеждаше от разстояние касети със записи на телевизора, поставен в дъното на помещението.
Ласло и Роман прелистваха скрепените с щипки листа в бележниците си. Двамата нещо си шепнеха, съгласувайки решенията, чието вземане предстоеше.
Фос — да, това наистина бе Фос! — седеше отделно от останалите, пред включения монитор в далечния ъгъл на стаята. Изглеждаше като хибрид между Юл Бринер и Оливър Харди — главата му бе обръсната (и частично превързана) и розова, а на устната му се мъдреше рядък, едва набол, петдневен мустак.
Но в погледа му имаше умиротворение, каквото Грег не помнеше някога да е забелязвал в него. И оставения сякаш с нажежено желязо печат на невъобразима болка.
— Део още ли го няма? — попита Грег, спирайки зад гърба му.
Фос не повдигна глава. Грег имаше усещането, че през седмицата, изтекла откакто се бе присъединил отново към екипа, Фос така и не се бе осмелил да погледне някого в очите.
— Преди малко се прибра — отвърна той с безизразен, изморен глас. И гласът му бе чужд — в него отсъстваха добре познатите на всички нотки на възбуда или завалената интонация в зависимост от фазата, в която се намираше. Нямаше и следа от сарказма, от сърдитостта, от нескопосаните му шеги и вечната тревожност.
Човекът, с когото Грег бе свикнал и когото бе заобичал, си бе отишъл.
За миг, само за един безкрайно кратък квант време, Грег се запита дали с излекуването на този човек той не бе загубил завинаги своя приятел. Запита се наистина ли това измъчено човешко създание, прегърбено над клавиатурата и отпиващо от време на време по глътка диетична сода, е било някога негов приятел. Или е наричал свой приятел онова създание, което индивидът на име Фос бе намирал в спринцовките.
Притеснен от обхваналите го съмнения, той се обърна и зае мястото си край дългата маса.
Залови се да преглежда записките си, но хвърляше крадешком погледи към Фос. Състареният неимоверно мъж често въздишаше и не спираше да сплита пръсти, сякаш не можеше да си спомни какво трябва да им нареди да правят.
— Демоните в него ги няма — беше обяснила на Грег баба Петеркеш. — Отровите в тялото му са изчистени. Паяжините около мозъка му са изгорени.
— Благодаря ти Господи! — беше прошепнал Грег.
И старицата бе кимнала в знак на съгласие.
— Да, точно това трябва да направиш.
Грег бе хвърлил поглед към вътрешността на палатката. Няколко циганки се бяха скупчили около Фос и превързваха изгарянията му. Други го хранеха със супа. Мъжът изглеждаше по-стар, отколкото Грег смяташе, че е възможно, и това го накара да извърне глава от странно притеснителната картина.
— Кога ще може да се захване с работа?
Старицата дълго не бе казала нищо. А когато накрая бе проговорила, тонът й бе подчертано заплашителен.
— Ти си един от нас, Грег! Не по рождение, а по начин на живот. Това е по-важно от кръвта, течаща в жилите ти. Може и да живееш в света на гаджите, но едновременно с това уважаваш и разбираш нашите обичаи. Затова сега ти говоря, както говоря с Роман или братята му, които са излезли от утробата ми. Ти си ром, Грег. Но приятелят ти не е. Демоните и отровите вече ги няма. Той е… — Тя се замисли, преди да се спре на подходящата според нея дума. — … избавен?
— Изцелен.
Старицата бе кимнала.
— Да. Изцелен е. Спасен е от властта им върху себе си. — Тя погледна високия мъж в очите. — Но все още е гадж. Все още е без вяра и все още има нужда от малко Божия любов. — Беше въздъхнала тежко. — Такъв живот… — После бе продължила с нескрито състрадание: — Кой би могъл да каже колко дълго ще може да се съпротивлява на демоните, които ще искат да го върнат обратно в мрака?