— Разбирам — тихо бе отговорил Грег. — И ти благодаря за онова, което си направила.
Беше се обърнал да излезе от палатката, но тя го бе спряла с изненадващо силната си ръка.
— Веднъж, преди много години, ти ми върна моя син. Докато съм жива ще пазя твоя приятел от тъмнината. — В този миг тя се бе усмихнала. — Да знаеш колко силно се надявах това някога да се случи — да ти се издължа за онова, за което не може да бъде платено. — После бе сложила нежно пръсти върху устните му, защото Грег бе направил опит да възрази. — Не. Никой не може да промени тази истина. — Вътре в палатката помагаха на Фос да стане от леглото. — Но знай едно — няма значение какво искам аз, ако той — и тя бе кимнала към немощния мъж, едва стоящ на краката си — не иска да живее.
Грег се улови, че се е загледал неприлично дълго във Фос и бързо отмести поглед.
— Ей! — усмихна му се появилият се междувременно Део. — Извинявам се, че те връщам оттам, където се намираше, но си помислих, че ще се зарадваш на една добра новина.
Грег слабо се усмихна и се облегна на стола си.
— Ти знаеш най-добре.
— Говорих с човека — подметна Део и приседна на ръба на масата.
— И? — нетърпеливо попита Грег, мигновено забравил за измъчващите го през последните дни тревоги.
— Човекът каза, че няма проблем, стига ти да удържиш на думата си. И не иска пари. Каза, че ако ти направиш онова, което твърдиш, че можеш да сториш, той ще бъде заинтересован да направи за теб всичко.
— Това наистина е добра новина — сериозно кимна Грег.
— Да, така е — съгласи се Део. — Между другото, каква част от истината знае той?
Макар службите на ЦРУ още да не се бяха добрали до тях, въпреки най-съвременната технология, с която разполагаха, местната мафия вече бе надушила присъствието им. Беше изтекло само денонощие, след като се бяха нанесли в неоновата морга, когато босът на клана, вършеещ из жп депата на Вегас, бе дошъл на визита.
Не че това ги бе изненадало. Ни най-малко. Все пак намираха се не къде да е, а в Лас Вегас. Град, който все по-силно попадаше в примката на корпорациите и все по-силно биваше избиран като място за семеен туризъм, но едновременно с това и град, в чието тъмно сърце продължаваше да се таи създалият го демон.
Део бе изиграл ролята на посредник. Беше се срещнал с боса на два пъти и го бе уверил, че хората, които представя, са готови да платят разумна сума като залог за бъдещи добри отношения, срещу правото да установят базата си тук. И човекът на мафията не бе видял никакъв проблем в това да позволи на циганите да вършат онова, за което са дошли. Та нима цигани и италианци да не живееха в разбирателство вече години наред?
Но младият мафиот се бе оказал достатъчно прозорлив, за да усети по малкото, което му бяха позволили да види, че мащабът на замисляната операция е на ниво, надвишаващо неговата компетентност. Така че скоро бе осъществена нова среща.
Грег бе привикан в едно ранчо, южно от Вегас, бяха го претърсили и го бяха отвели, за да се срещне с „човека“.
— Чух, че си мъртъв — бяха първите думи на делнично облечения осемдесетгодишен старец.
— И аз съм чувал същото нещо за теб от време на време — бе свил рамене Грег.
„Човека“ се бе усмихнал.
— Окей — беше се съгласил той и бе направил жест към вратата, канейки Грег на разходка по моравата пред ранчото си, където не липсваха никакви удобства. — Та, какво казваш, че искаш?
— Разрешение.
Думата бе накарала домакина да спре като закован.
— Защо бях останал с впечатлението, че днешните младежи са загубили представа какво означават добрите обноски?
— Нямаше да дойда, ако твоите хора не ни бяха намерили.
Старецът внимателно бе изгледал Грег.
— Чувал съм, че казваш нещата без заобикалки. — След това бе замълчал за известно време. Грег бе останал да чака с напълно безизразно лице. — Какъв е ударът?
— Това си е моя работа.
— Нищо подобно — беше го контрирал „човека“, слагайки слънчевите си очила. — Аз ще преценя колко ще трябва да платиш, а това зависи от удара.
Грег го бе изслушал, без да помръдне от мястото си.
— Моят бизнес — изразително бе произнесъл той, — никъде не се пресича с твоя. И няма да има никакво отражение върху онова, с което се занимават твоите хора, независимо дали става дума за протекция, или за патронаж. Ще останем в неоновата морга най-много две седмици, после ще се махнем оттук завинаги.