Що се отнася до романтичната страна на живота… Е, никога досега не бе гледала на себе си не само като на секси, а дори на привлекателна, още повече с наложената й от съдбата вечна борба с килограмите. Винаги досега бе първата, която бе отказвала и отблъсквала и винаги съзнателно обезкуражавала мъжете, изпреварвайки момента на тяхното разочарование от нея.
Но с циганите нещата се бяха оказали доста по-различни. Мъжете тук не отдаваха толкова голямо значение на „перфектното тяло“. И малко неочаквано за нея се отнасяха с жените като с равни. На всичко отгоре изглежда предпочитаха жените да поемат активната — дори доминиращата — роля във връзката.
Неколцина от тях съвсем открито и без заобикалки й бяха направили предложения, без да се впечатляват от първоначалната й тактика на шеговит отпор и словесни бариери. А когато нещата бяха опрели до същността на играта — да, за пръв път в живота си се бе оставила да бъде въвлечена в абсолютно неангажираща любовна връзка — тя бе установила, че е по-спонтанна, отколкото бе предполагала, че може да бъде, и че е по-склонна да даде, вместо да чака да получи. Шокирано бе осъзнала, че с лекота може да игнорира всички догми на „приличното“ поведение, набивани упорито в съзнанието й години наред.
А най-удивителното бе, че работата й не пострада от всичко това.
Това привидно противоречие вместо да разкрепости съзнанието й, я бе направило особено неспокойна.
Винаги досега в живота си Меган бе държала на посоката. Право напред, без отклонения и разсейване! Необичайна целеустременост за относително лишения от стрес живот на телевизионен продуцент.
И ето че когато се бе оказала в положението да бъде преследвана и да трябва да се крие, Меган сякаш бе излязла в отпуск. Като че беше решила да си почине. Да даде най-сетне воля на своите фантазии и мечти. Заплашена едва ли не всяка минута да бъде разкрита и физически унищожена, тя с изумление бе разбрала, че наистина се безпокои за съдбата на мъжете, жените и децата, с които прекарваше деня, вместо да се тревожи как да свърши работата.
Укоряваше се, разбира се. Казваше си, че над всичко стои репортажът, а не дали на някое от бебетата наистина му никне ново зъбче или дали някоя баба най-сетне се е научила да срича. Че става дума за най-скандалната тайна на века, разкрита от — тя вече беше убедена в това — най-великия крадец на столетието. И нищо друго! И че независимо от това дали някога някой щеше да потвърди, или опровергае нейната история, довършването й беше вече въпрос на броени дни и бе напълно по силите й.
Но вместо да си мисли тези неща, много повече й се искаше да люлее бебе на коленете си, да участва в нескончаемите игри на карти или да се усамоти в прегръдките на мъж, който пет пари не дава за професионалните й способности, а се интересува само… от жената.
Което кой знае защо изобщо не й пречеше на работата.
Младите цигани, зачислени й в помощ, бяха доказали, че са умни, съобразителни и невероятно изобретателни в способността си да импровизират. Само през последната седмица те бяха събрали, прегледали, сортирали и монтирали — и после монтирали още веднъж — материал с обем напълно достатъчен, за да парализира за три месеца целия персонал на редакция за магазинни предавания към някоя кабелна телевизия.
И всичко това, в обстановка на смях и шеги по време на най-критични моменти, които само няколко месеца по-рано биха направили от Меган невротичка (хрупаща транквиланти като пуканки). Въпреки опасността и съвсем реалната заплаха за живота на всички им, дебнеща зад оградата на неоновото гробище.
Кат вицушка.
Чист живот.
Каквото и да бе това, тя се надяваше да запази някакъв контакт с него, когато дойдеше краят на това кошмарно съществуване.
Ако дойдеше, естествено.
Меган се насили да се концентрира, защото усети, че хората около нея започват да заемат местата си.
— Окей — започна без предисловия Роман, — къде сме в момента?
Ласло запали от фас поредната си цигара.
— Където трябва, предполагам.
— Предполагаш?
Отговорникът по материалното обезпечаване на операцията сви рамене.
— Имаме достатъчно, за да свършим работата. Това е извън всякакво съмнение. Не че не бих желал да сме по-добре запасени, но да бъде волята божия. — Той направи справка с лист от купчината пред себе си. — Всички ще бъдат на определените позиции към 4:30 сутринта на двайсет и втори. Ако се наложи и на двайсет и трети. Няма проблеми.