— Уточнени ли са зоните на безопасност? — поинтересува се Грег от мястото си. Имаше навика никога да не гледа шефа на логистиката в очите, а да задава въпросите си, наблюдавайки красивите пейзажи на екрана на телевизора, превключен на синоптичния канал.
— От 4:30 до 6:00 в бръснаро-фризьорския салон на базата — заизрежда Ласло, цитирайки по памет, — от 6:00 до 18:30 в склада на Норт 156 и от 18:30 до 6:00 в спомагателната административна сграда, където е офисът на службата за специални осигуровки за войнишкия състав и срочнослужещите младши офицери. Няма проблеми.
Грег кимна, все така загледан в ефектно оформените диаграми на температурни промени, атмосферно налягане и прогнози за проливни дъждове.
— Продължавай.
— Екипировката? — намеси се Роман, поглеждайки към Део.
— Изнесена по места, проверена двукратно. Тествахме колите пак тази сутрин. Всичко мина без изненади. Последната диагностика на цялата електроника е насрочена за един час след това съвещание, но и там не очакваме изненади. Всичко е готово с изключение на одеялото.
Думите му накараха Грег да вдигне глава.
— Какъв е проблемът? — изпревари въпроса му Роман.
— Не че има проблем — безгрижно отвърна шофьорът, — просто още не е готово. Това трябва да стане по-късно днес или рано вечерта. Майка ти даде още четири жени.
— Как изглежда? — запита Грег и отново насочи вниманието си към екрана на телевизора.
— По-добре от оригинала.
Грег се усмихна, без да отговори.
Щом Грег беше доволен и Роман нямаше възражения.
— Меган?
— Комбинирахме стари видеообекти с материала, който сами заснехме — започна тя. — Винаги когато пожелаете, мога да ви покажа подробна картина на целия терен между Фрийдъм Ридж и външната ограда. А също и на маршрутите на някои от патрулите. Както и компютърно изчистени увеличения на всяка педя от пустинята, която ви интересува.
— Фос? — Роман внимателно изгледа променения до неузнаваемост от „лечението“ мъж.
— А-а, кхм… — прочисти гърло Фос, отпи глътка чай от чашата пред себе си и продължи едва чуто: — Извъртяхме всички видове анализ на данните, с които разполагаме. И… кхм… успяхме да идентифицираме три различни вида устройства. Както и съществуването на четвърти, засега неидентифициран тип.
— Какво?
— Не го чувам.
Грег спря звука на телевизора и се обърна с лице към своя приятел.
— Ей, Фос — окуражително му се усмихна той. — На мен ми обясни, човече.
Но възрастният мъж продължаваше да не може да го погледне в очите.
— Аз… ъ-ъ… мисля…
— Не ми казвай какво мислиш, старче. Кажи ми какво си установил — прекъсна го Грег с по-твърд глас, но не толкова, че да го изплаши.
И за пръв път от няколко дни Фос го погледна в очите.
— Разломът изглежда чист… ъ-ъ, чист е.
— Говори, Фос — окуражи го Грег.
Фос направи справка с бележките си и отново срещна погледа на Грег, който сякаш го изтегляше с усилие от черупката му.
— Хайде, казвай.
Фос си пое дълбоко дъх, сякаш неуверен в себе си и в това дали може да се довери на изводите, до които бе стигнал, откакто бе започнал компютърната обработка на телеметричните сигнали, записани в района на пустинята около загадъчната военна база. Той добре съзнаваше, че Грег трябва да знае със сигурност.
И трябва да може да му вярва.
— Окей — започна той с по-уверен глас, — ето как стоят нещата. — Той извика на екрана компютърно обработена картина с района на пустинята пред входа на базата. — Червените точки обозначават вероятни детектори за движение, сините са сеизмични датчици, а жълтите — амонячни снифъри. — Той направи кратка пауза и завърши: — За черните нищо не знам.
Докато другите гледаха пъстроцветната мозайка от точки, Грег стана от стола си и се приближи до големия проекционен екран на телевизора, върху който Фос бе пренасочил изображението.
— Какъв им е импедансът?
— Не знам.
— Активно или пасивно е сканирането?
— Не знам.
— Сигнатура на сигнала?
— Не е ясна от разстоянието, от което са снети данните — обясни Фос и извинително додаде: — Може би ти ще имаш възможност да получиш по-ясна картина, когато се приближиш до тях.