— Остава само чека в пощенската кутия…
Прицелът върху екрана на компютъра се бе спрял на едно място. Секретаря бързо надраска бележка и я поднесе пред очите на Килбърн.
— Предложението е валидно до края на този разговор — отговори старецът равнодушно. — Затова предлагам да не бързате с отговора. — Нова пауза. — И се надявам да заложите на живота, сър.
Пол бързо заговори по друг телефон, раздавайки заповеди.
— Смятам да постъпя точно така — съгласи се гласът след кратка пауза. — И по тази причина го отхвърлям.
Секретаря изглеждаше видимо обезпокоен от безпрекословността в гласа. Той надраска нова бележка за Килбърн.
— В такъв случай, сър, поне дайте ми честната си дума — прочете Килбърн, — че ще се въздържите от бъдещи атаки или опити да разкриете неща, за които е най-добре да бъдат оставени така. Направете това и аз на свой ред обещавам поне да сведа до възможния минимум мащаба и интензивността на нашите ответни операции. А след време… те могат изобщо да бъдат прекратени.
Мълчанието в слушалката започваше да изпълва полутъмната стая, когато Пол с недоволно изражение остави слушалката върху вилката. Двамата старци не му обърнаха внимание — единственото, което ги интересуваше в този момент, бе отговорът.
— Нима ще ми повярвате, че ще удържа дадената дума? — тихо се поинтересува гласът.
Почувствал някакво разколебаване в своя събеседник, Килбърн смекчи тона си до максимум. Надяваше се да прозвучи окуражаващо и убедително.
— Зная, че мога да ви вярвам, точно както вие знаете, че можете да ми се доверите. — За миг той се поколеба. — Защото ние двамата с вас, сър, сме замесени от едно тесто: вие и аз. Да, допускам, че за някои бихме изглеждали като динозаври, но поне сме динозаври, когато отстояваме дадената дума.
Нова пауза в слушалката. И после:
— Добър сте, признавам го. Едва не ме изиграхте. — Тонът бе твърд и примирен, тон на човек взел трудно решение.
В този момент Секретаря реши да опита една последна маневра и за пръв път се намеси в разговора:
— Никой не е в безопасност, господин Хадеон. Това се отнася дори до вас.
Дълго мълчание.
— Поздрави на Джо и Макс — каза гласът и в следващия миг връзката бе прекъсната.
Килбърн изгледа слушалката в ръката си с видимо нежелание да я остави на мястото й. Но Секретаря не изпитваше подобни чувства.
— Хвана ли го? — с недопускащ друга възможност глас попита той своя помощник.
Пол не можеше да скрие неудобството си.
— Този човек е по-добър, отколкото допускахме за него. Трасиращата честота наистина беше скремблирана, което ни остави единствено възможността да търсим по глас. А това бе възможно само в моментите, когато той говореше.
— Но все пак го локализира, нали?
Помощникът неспокойно пристъпи от крак на крак.
— По някакъв начин използва две линии в паралел. Изглежда разполага с микровълнова релейна система, собствена разработка.
Секретаря вече се досещаше какво следа.
— Продължавай.
— Трасирахме го, докъдето можахме. До първата връзка — онази, която е в началото на веригата. Но спряхме дотам.
Секретарят недоволно поклати глава. Не към безпомощността на неговия доверен помощник бе насочено недоволството му, макар то да бе в основата, а към собствената му погрешна преценка. Вече бе ясно, че е подценил възможностите на крадеца.
— И къде се намира тази точка? — със спокоен глас попита той.
Помощникът му дълбоко си пое въздух.
— В края на магистрална линия, която покрай другото обслужва и група от пет телефона в обществени кабинки. Намират се на паркинга пред пристройката на Службата за разузнаване към Норт Фийлд.
Отговорът смая стареца. Чертите му се изопнаха. Миг по-късно на лицето му се появи изражение на сериозна загриженост.
— Да се удвои охраната в района на терминала Норт Фийлд. Никой, повтарям никой, да не ползва транспорт, без да мине през четворна проверка.
— Сър!
— Инструктирайте лично персонала. Кажете на глупаците там, че разполагат с двайсет и четири часа, за да намерят Хадеон и/или Търнър… Или да понесат последиците!
— Сър!
— Приведете Зоната в състояние на повишена готовност. Искам до един час подсилване на постовете на охраната!
— Сър! — Помощникът му се извъртя в кръгом по военному и на бегом напусна стаята.