Секретаря остана загледан във вратата, през която младият мъж бе излязъл. След малко бавно се обърна с гневно лице към Килбърн.
— И какво ще правим сега?
Килбърн най-сетне бе намерил сили да остави слушалката. Поклати глава и… изненадващо се усмихна.
— Сега ли? — Той шумно освободи въздуха от гърдите си, сякаш в опит да се пречисти от онова, което се бе случило. Не само сега, а от половин век насам. — Сега… — тъжно прошепна той, — … сега той ще дойде!
14.
— Психо-301, обади се.
— Психо-301 слуша.
— Психо-301, тук Дриймланд, докладвайте положението.
— Тук Психо-301. Изпълнявам обход по схема „бета“ със стъпка пет-едно. Имам гориво, запасът е пълен. Всички системи са в изправност. Ъ-ъ… продължаваме да прослушваме мобилния на 168, но те все още са от другата страна на хребета, извън охраняемата зона.
— 301, прието. Имайте готовност за нестабилно време поради нахлуване на въздушен фронт по азимут нула осем шест на разстояние дванайсет-осем километра. Скорост на приближаване три-четиринайсет километра.
— Тук Психо-301, разбрано, Дриймланд. Виждаме облаците, но до момента горе е спокойно.
— Ясно 301-ви. Имате разрешение да продължите патрулиране. Как ще продължите, сър?
— Тук Психо-301. Ще продължим в група и… ъ-ъ… предполагам ще се постараем да останем настрана, докато е възможно, Дриймланд. Добре ще е да ни държите в течение за времето.
— Ясно 301-ви. Ще ви информираме след десет минути, сър.
— Благодаря, Дриймланд.
— Тук Дриймланд, край от нас.
— Психо-301 продължавам да патрулирам.
Мастиленочерният тежковъоръжен хеликоптер „Апачи“ направи остър завой надясно и пое над пустинята. Държейки Фрийдъм Ридж отляво на курса си, машината се плъзна на шейсет метра над пресечния терен и навлезе обратно в откритата пустиня.
Скрити в мрака на естествения разлом с широчина три и дълбочина четири метра, двамата мъже въздъхнаха с облекчение.
— Размина ни се — прошепна Лукаш. — Този път на косъм.
Грег се намираше две-три крачки пред него, но той не го виждаше изобщо, макар да усети, че пак тръгва напред.
— Сега трябва да наваксаме — спокойно прошепна в отговор по-опитният от двамата крадци.
Кръжащият над главите им хеликоптер ги бе забавил с петнайсет критично важни минути. Петнайсет минути, прекарани, без да помръдват, молейки се датчиците на увисналата над тях разузнавателна платформа да не доловят присъствието им.
Сега наистина се налагаше да наваксат загубеното време. Макар да се намираха на по-малко от хиляда метра от края на Надлъжния разлом, Грег смяташе, че с това темпо те ще използват предвиденото за този етап закъснение още преди да са стигнали до Разлома. Бяха се движили много бавно и неочаквано трудно, загубвайки ценни минути в пълзене около канари, през оврази и в преодоляване на разни препятствия по пътя. На всичкото отгоре и този хеликоптер…
Не че това можеше да ги спре.
Всеки от двамата беше облечен в мръсно бежов маскировъчен комбинезон, ушит по мярка. Обути бяха в леки и меки ботуши, удобни за катерене. На главите си бяха нахлузили бежови качулки, напълно скриващи лицата им. Дори на ръцете си имаха бежови работни ръкавици. Не се виждаше нито сантиметър от кожата им. В качулките имаше изрязани два тесни процепа за очите и две малки дупки за дишане през носа и устата. Под цялото това облекло, всеки от двамата бе облечен (от темето до пръстите на краката) в черен леководолазен костюм.
Неудобството беше извън всякакво съмнение. Десеткилограмовите раници на гърба, трикилограмовите — на гърдите и еднокилограмовите — на кръста, добавени към защитното облекло, представляваха по-голямо препятствие от самия терен. И съвсем сериозно при това, още повече, че организмът им едва ли щеше да понесе подобно изпитание за дълъг период от време. Заложеният в плана максимум бе шест часа, с отчитане на ниските нощни температури. Настъпването на деня щеше да доведе последователно до прегряване, обезводняване, кислороден глад, отказ на мускулите да се съкращават, загуба на способността да разсъждават, изпадане в безсъзнание и… смърт.
Шест часа, които неумолимо течаха в този момент.
Шест часа, за да прекосят незабелязано простиращото се пред тях неизбродно поле от специално заложени клопки. Неизбродно поле, започващо в мига, в който изпълзяха от Разлома на повърхността на пустинята.