— Говориш за Париж?
— Да, за Париж. — Мислите му за миг се отклониха, после си наложи да се концентрира. Усмихна се на жена си и рече: — Знаеш ли, аз така и не разбрах. Не можах да проумея защо пое такъв голям риск, за да помогне на един абсолютен непознат.
— И никога не си го питал?
За пръв път усмивката на лицето му беше непринудена.
— Нали точно това искам да ти кажа. Когато след около месец разбрах какво се е случило, го попитах. — Той се засмя. — И знаеш ли какво ми каза? — Малика поклати глава. — Каза ми само „Не харесвам численото превъзходство“. Ей така, ясно и недвусмислено: „Не харесвам численото превъзходство“. Можеш ли да повярваш? Значи ако бях имал само един или двама противници, той може би изобщо е нямало да се намеси. Само че аз бях изправен пред толкова много, че нямах никакъв шанс. — Той продължи да се смее, после се обърна към чезнещия в мрака планински хребет. — Можеш ли да си представиш!
Малика го прегърна силно, притисна глава към тялото му и го целуна по бузата.
— Мога — каза тя с глас, пресипнал от обхваналото я вълнение. — Мога и не съм спирала да благодаря на Бога, че тогава се е оказал близо до теб.
Роман продължаваше да гледа в незримата далечина.
— Трябваше аз да бъда там.
— И какво ще направиш? — попита Малика след дълга пауза.
Думите й не можаха да изтръгнат Роман от неговото… бдение.
— За кое?
— Какво ще направиш, ако той не се върне? — Тя затаи дъх в очакване на отговора.
— Ще отмъстя за него — чу тя думите, които я плашеха.
— Защо?
Роман се обърна към жена си, въздъхна и изморено сви рамене.
— Ами защото… не обича численото превъзходство.
4 часа и 13 минути до крайния срок
Придвижването през пустинята се оказваше по-лесно, отколкото си го бяха представяли. До момента не им се бе налагало да преодоляват сеизмични датчици, само няколко датчика за движение и един-два амонячни снифъра. Спасението срещу снифърите бе в скриването на телата им изцяло под неопреновите костюми, докато аритмичните им бавни движения сред пясъците объркваха датчиците за движение. Впрочем както щяха да сторят и със сеизмичните датчици.
И все пак до момента поне датчиците, на които се натъкваха, бяха разположени относително нарядко. Само че уредът на Грег току-що го бе информирал, че това положение на нещата предстои да се промени драстично в обратна посока.
— Отляво на нас стрелката ще счупи ограничителя в края на скалата — прошепна Лукаш. — На всички честоти и във всички обхвати.
Грег не му обърна внимание, концентриран в разчитане на показанията на собствения си уред.
— Не помръдвай — промърмори той. — Не променяй положението на тялото си.
Лукаш застина, легнал странично.
— Какво има?
— Проклет да съм, ако знам.
Премествайки ръката си по-бавно, отколкото момчето мислеше, че изобщо е възможно, Грег натисна няколко бутона по панела на най-близкия датчик. Без да завърта глава, само с обръщане на очи, той погледна показанията на индикацията.
— Интересно.
— Какво? — отново попита Лукаш вече по-спокойно.
— Една от черните точки на Фос. Сега млъквай и не смей да мърдаш, дявол да те вземе!
Използвайки само показалец, Грег избърса потта под качулката си.
— Покажи ми магията — прошепна той на себе си. — Хайде, приятелю, разкрий ми номера!
Числото на цифровата индикация скочи за миг от 0.00271 на 0.00341 и веднага се върна обратно.
— А-а, Лайнъс… Имаш нова играчка за мен, така ли?
Отново рязка промяна на индикацията и бързо връщане към изходната стойност. Смяна с 0.0007 ома за част от секундата. Грег изчака повтарянето на промяната още няколко пъти, после затвори очи.
Лукаш видя тялото на приятеля му да се отпуска, сякаш заспиваше.
— Скок за девет десети от секундата с 0.0007 ома в свръхнискочестотния обхват на спектъра. Скок за девет десети от секундата… — А-а-а… — Във възклицанието му прозвуча нескрито удовлетворение.
Той си позволи леко извъртане по посока на Лукаш.
— Отговори ми, но без да мърдаш. Искам само отговор.
— Окей.
— Знаеш ли къде е излъчвателя 3К?
Лукаш се замисли за миг.
— Ниско отзад на гърба ми. Отдясно.
Грег си пое дълбоко дъх.
— Окей. Сега ще преброя на глас така: три-две-едно-нула. На „нула“ ще се пресегнеш с дясната си ръка и ще го хванеш. Само хващане повтарям, не се опитвай да го откопчаеш. Ясно ли е?