— Окей — промърмори и изпусна задържания въздух в гърдите си. — Да вървим. Отдясно е чисто.
Лукаш отръска капчиците пот по клепачите си с мигване.
— А дали всички излъчватели работят на една и съща честота?
И за пръв път откакто се познаваха, долови в Грег сянка на неувереност.
— Така мисля — отговори той, отново направи справка с индикацията и нетърпеливо повтори: — Чисто отдясно.
— Чисто отляво — автоматично потвърди Лукаш.
— Чисто напред — каза Грег и се хвана за предната тръба. — Едно, две, три!
Двамата запълзяха през пустинята. Пет минути по-късно Лукаш се обърна към онзи, когото бе започнал да нарича „Магьосника“.
— Откъде беше сигурен, че това щеше да сработи?
Грег сви рамене и продължи да бута напред.
— Не съм бил сигурен. И в момента не съм.
— Но как… Какво… Как ще разберем дали си прав?
Грег поспря, колкото да отпие глътка от тонизиращата напитка.
— Ако ни застрелят — невъзмутимо поясни той, — значи съм сбъркал.
3 часа и 3 минути до крайния срок
В неоновата морга се бе възцарила атмосферата на военен лагер.
По четирите страни на периметъра бдяха скрити мъже. Въоръжени с ръчно огнестрелно оръжие и радиостанции, те внимателно следяха придвижванията на всички, които се приближаваха до базата.
От вътрешната страна на оградата лекокалибреното оръжие, на което Грег бе настоял, бе изчезнало. На негово място се бяха появили предпочитаните от циганите ловджийски пушки с рязана цев, подсилени с неотдавна „иззети“ от военновъздушната база Нелис картечни пистолети „Инграм“.
По-навътре, в района на бунгало номер две (командния център) въоръжени постове блокираха достъпа от четирите му страни. Коли с шофьори в готовност да потеглят всеки момент, чакаха наблизо. По една пред всеки от трите входа.
Мъжете ги подгряваха за пет минути на всеки половин час, както Део ги бе инструктирал да правят. С подсилена броня, внимателно настроени двигатели и с плътни гуми, колите можеха да преодолеят сериозни препятствия, ако се наложеше изтегляне по спешност.
Вътре в бунгалото Меган следеше за прибирането на всяка карта, всяка снимка, всеки документ, схема или чертеж, в един от четирите разтворени куфари. Личният й бодигард я следваше като привързан на ластик за нея.
Когато приключиха, тя направи една последна обиколка из странно оголялото помещение и се обърна към Магда.
— Сигурна ли си, че ще се погрижат за останалото?
Красивото момиче кимна.
— Ако има нещо, което сме се научили да правим както трябва, това е да се пренасяме. — Тя забеляза напрежението в Меган и почервенелите й очи, и я прегърна, за да я успокои. — Обещавам ти, че всичко ще бъде наред.
Меган се засмя притеснено.
— Не знаех, че е толкова лесно да се забележи.
— Не мисли за това, моментът наистина е тревожен. Няма нищо по-естествено от това да те е страх.
Меган се извърна и крачките й кухо отекнаха в празното като хангар помещение.
— Никога не съм предполагала, че ще стигна чак дотук.
— Не си ли? — изненада се Магда. — Че защо? Планът беше добър.
Този път Меган нервно се засмя.
— Не говоря за плана, а за мен. Не разбираш ли, за мен това беше игра. В началото.
— Не те разбирам — опитната прелъстителка говореше напълно искрено.
Меган повдигна вежда и наклони глава настрани. Не криеше, че не вярва на случилото се.
— Когато попаднах на тази история си помислих: „О, какъв страхотен начин да те забележат!“. Каква възможност да надскоча нещастниците, които така и не повярваха в мен. Но някак абстрактно, разбираш ли? За мен това си беше като интересна експедиция по дирите на древна загадка. Игра на криеница, нищо повече.
Магда също се засмя.
— И тогава ти стана част от играта. А това е най-хубавото.
Меган тъжно кимна.
— Беше ужасно. И едновременно с това, странно възбуждащо. Бягахме, криехме се, правехме какво ли не първо с Грег, после с всички вас. Но през цялото това време не усетих реалността. Струваше ми се, че само премерваме костюми за някаква генерална репетиция. — Тя поспря и избърса сълза в окото си с хартиена салфетка. — Не ме разбирай криво, аз знаех, че един ден това ще свърши, но изглежда не съм си представяла какво би означавало за мен.
Магда поклати глава, отдалечи се на няколко крачки и прихна. От гърдите й се изтръгна изненадващо плътен смях, извиращ сякаш от вътрешността на тялото й.