Вече само ръмеше. Едри капки се образуваха по бодлите на телта. Оградата изглеждаше леко наведена, вероятно от силата на ураганния вятър, който само преди малко бе вилнял тук. Пясъкът в основата й бе като стъпкан — несъмнено от дъжда, градушката и вятъра. Но общо взето изглеждаше както би следвало да изглежда.
Слънчевият диск вече надникваше над планините зад него, когато той се обади в микрофона:
— Дриймланд, тук три-седем до Централа.
— Тук Дриймланд, три-седем, аз съм Централа.
— Тук три-седем. Централа, намирам се в квадрат 14692 наклонена черта „уиски“. Тук всичко изглежда наред.
— Дриймланд до три-седем, тук Централа. Как искаш да впиша доклада ти?
Охранителят се протегна и хвана оградата в близост до един от опорните колове. На лицето му се появи изненадано изражение и той опита наново. Оградата можеше да се изтегли с лекота на поне две стъпки над земята.
— Три-седем до Централа. Тук, изглежда, обтяжките към кола са се разхлабили поради навеждането на кола от вятъра. Запиши там… — Нещо в основата на оградата привлече вниманието му. — … „поражения от бурята“ — завърши той и се наведе да разгледа по-добре.
— Дриймланд три-седем, разбрано. Записвам „поражения от бурята“. Остани на място до пристигането на техническия екип.
— Три-седем разбрах — каза той с по-тих глас и освободи нещо висящо на оградата.
Беше парче гума или гумирана материя — ивица не по-широка от сантиметър. Той свали със зъби едната си ръкавица и разтри парчето с пръсти. Поднесе го към носа си и подуши специфичната миризма на гума.
Нищо особено. Просто парче от нещо. Издухано дотук през пустинята от някой къмпинг или туристическа пътека. Подмятано вероятно със седмици из пясъците, преди да се закачи на мрежата и той да го види.
Нищо.
Сложи го в джоба на куртката си, нахлузи обратно ръкавицата си и се обърна да се прибере. И без да разбере защо, спря.
— Дриймланд, тук три-седем — каза той.
— Дриймланд до три-седем, тук Централа.
— Три-седем… Ъ-ъ, Централа? Кога се очаква да пристигне ремонтната група?
— Дриймланд до три-седем, тук Централа. Време на пристигане след три-пет минути. Съжалявам, но си третият в списъка. — Понеже охранителят не реагира, гласът на дежурния прозвуча отново: — Дриймланд до три-седем, настояваш ли за по-бързо обслужване?
— Тук три-седем, не. Повтарям, отговорът е отрицателен. Само… само проверявах, Централа. Благодаря.
— Тук Централа, край на връзката.
Пълна глупост, естествено. Професионално изкривяване, резултат от годините служба по охрана в пустинята, превърнали се не в работа, а в самия му живот тук. От къде на къде ще си мисли, че някакво жалко парче гума може да бъде нещо повече от боклук, носен из пясъците сигурно от години? Макар и заплело се по прищявка на съдбата за телената мрежа в участък, където бе сработила алармата.
Въпреки това той прекара следващите трийсет и две минути в оглед през мощния си бинокъл на участъка от пустинята зад оградата. Когато бе сменен от групата на екипа по поддръжка, вместо да се върне към жалкия комфорт на караулката, направи пълен обход на своята зона.
А когато се прибра и смяната му изтече, записа случилото се в доклада за произшествията и приложи парчето гума.
Малко преди десет същата сутрин Гавилан леко почука на вратата на своя началник.
— Влизай, Джон.
— Имаш ли малко време?
Мъжът срещу него кимна.
— Винаги имам време за подчинените си — отговори Кейпърс с професорски тон. — От какво имаш нужда?
Гавилан огледа кабинета, влезе и старателно затвори вратата зад гърба си.
Понеже Кейпърс винаги държеше вратата си демонстративно отворена по всяко време с изключение на съвещанията, когато се обсъждаха най-деликатните въпроси, поведението на неговия служител веднага привлече вниманието му.
— Какво има?
— Чистили ли са те скоро срещу „буболечки“? — прошепна Гавилан, без да сяда на посочения му стол.
— Ъ-ъ… миналата седмица — напъна се да си спомни Кейпърс и започна да пише в бележника си, преди да бе свършил. — Но поне ги накарах да минат през всички офиси, докато бяха тук. — Той обърна към Гавилан бележника си, където бе написано с едри букви:
ДА ОТИДЕМ НА ДРУГО МЯСТО???
Гавилан кимна на човека, чиято параноя вече бе узрял да сподели.