— Питам просто така — каза той с невинен глас и на свой ред написа нещо в бележника.
Кейпърс прочете посланието му и кимна, че е съгласен.
— Нещо друго? — също така небрежно се поинтересува той.
— Не — успокои го Гавилан и отвори вратата. — Получих онова, за което бях дошъл.
Двайсет минути по-късно двамата се срещнаха на една пейка в непосредствено съседство със строителна площадка от другата страна на улицата.
— Какво има, Джон? — без предисловия започна Кейпърс. — Да не те посети отново Килбърн?
— Ти успя ли да научиш нещо от него?
Кейпърс поклати глава.
— Само възможно най-невежливото и неубедително потвърждение на самоличността му от Ядрената комисия. И казвам ти, онези хора не изглеждаха никак щастливи, че е трябвало да ми позвънят. — Той се засмя, но с изненада забеляза, че Гавилан продължава да наблюдава с отсъстващ поглед трафика по улицата.
Гавилан си пое дълбоко дъх.
— Аз… как да ти кажа… мисля, че се захванах с нещо, в което не се чувствам никак уверен.
Кейпърс се облегна на пейката, изучаващо оглеждайки стария си познат.
— Да обсъдим подробностите, ако искаш? — Всяка пора на тялото му излъчваше увереността на професора по конституционно право. — Без да нарушаваш тайната между клиент и адвокат, разбира се.
— Може да се каже, че става дума за емигрантски случай.
— Аха…
— Към мен се обърнаха представители на група, която… която, ъ-ъ… разполага с документация, че няколко… ъ-ъ, пришълци са били задържани от федералните служби.
— И предстои да бъдат депортирани?
Гавилан най-сетне седна до своя началник.
— Не съвсем. Според документите, лицата са били държани при специални условия в продължение на дълъг период от време, с цел да… може би е най-добре да кажа с цел да бъде получена от тях информация от разузнавателен характер.
— Продължавай — окуражи го Кейпърс, затвори очи и отново се облегна на пейката. Това беше обичайният му начин да се концентрира при изслушване на студенти.
— Значи, тези… пришълци изглежда са били задържани в продължение на дълги години, през които им е бил отказан достъп до правна защита, така и не са били изправени пред съдия и не им е било позволено да… ъ-ъ… да влязат във връзка с мястото, откъдето са дошли. Групата техни защитници ме запозна със случая поради убеждението, че лицата се намират в смъртна опасност сега, след като има вероятност да се разбере за съществуването им. — Гавилан поспря, преди да продължи с трудната част: — Същата група твърди, че въпросната правителствена агенция е участвала в конспиративен заговор или сама е извършила поне четири убийства, а най-вероятно значително повече.
Кейпърс кимна, без да отваря очи.
— Възникват три въпроса — каза той замислено: — Кои са хората в тази група, която е установила връзка с теб?
Гавилан отговори без колебание:
— Престъпници от кариерата. Аз лично станах свидетел на няколко добре обмислени и перфектно изпълнени от тях криминални деяния. Но те положиха големи усилия да избегнат насилието, а от друга страна трябва да призная, че изобщо не са ме заплашвали, за да получат моето съдействие, нито съм бил принуждаван да мълча. Освен това… — Този път той замълча за по-дълго, обмисляйки докъде да стигне в откровеността си. — … сред тях има едно лице, известно лично на мен като медиен репортер или телевизионен продуцент. Въпросното лице твърди, че е било отвлечено от правителствена групировка, от която е съумяло да избяга и е намерило спасение в подземния свят.
— Любопитно — проточи Кейпърс, обмисляйки чутото. — И колко ти платиха, за да им сътрудничиш?
Гавилан намери сили да отвърне на усмивката му, колкото и да бе изморен.
— Достатъчно, за да ги взема абсолютно на сериозно.
— Следващ въпрос: какви намерения има тази група по отношение на пришълците?
Гавилан отново си пое дълбоко въздух.
— Понеже тези хора са убедени, че публичното разкритие на факта за тяхното съществуване би довело до тяхното екзекутиране, те възнамеряват лично да ги освободят. Единствено провалът на тази операция може да ги накара да потърсят публичност.
Кейпърс отново бе затворил очи в търсене на концентрация.
— Последен въпрос: за законно или незаконно пребиваващи у нас пришълци говорим?
Гавилан се замисли, преди да отговори.
— Че са влезли на наша територия без позволение е повече от ясно. Но това е станало напълно случайно, а не преднамерено и освен това, на тях изобщо не им е била предоставена възможността да се върнат там, откъдето са дошли.