Кейпърс кимна.
— И какво се иска от теб да направиш? Говоря за групата, която те е наела?
Гавилан стана и възбудено започна да крачи наоколо.
— Това именно е проблемът. Искат от мен да защитавам правата им във федерален съд. Правата на групата и на пришълците.
Кейпърс изглеждаше дълбоко замислен. Изтекоха близо две минути, когато той отвори наново очи.
— Окей — твърдо заяви той.
Гавилан седна до него, отговори куфарчето си и му подаде папка с пожълтели документи, подредени в нея.
— Казаха ми, че това са оригиналите, взети от личния архив на една от жертвите.
Следващите петдесет минути Кейпърс внимателно прочете всеки лист в папката, а на няколко пъти се връща и прави сравнения между отделните документи. Клатейки глава и цъкайки с език, той увлечено четеше, а на лицето му бавно пропълзяваше изражение на смесица от удивление и едва сдържан, почти неистов гняв.
Накрая приключи.
Бавно размаха документите и ги върна в папката, след което я подаде на Гавилан. Затвори очи и остави на мълчанието да се възцари сред какофонията откъм строителната площадка. Остана така двайсетина минути. Когато отново отвори очи, изражението му беше отнесено. Той направи жест към куфарчето на Гавилан.
— Измеренията на онова, което се съдържа в тези документи, ако то се окаже истина, макар и наполовина, са ужасяващи — и поклати глава. — Даже ако забравим за момент участието на правителството, за нарушаването на един господ знае колко закона и разпоредби, за потъпкването на Конституцията и така нататък. Това само като начало. — Той се обърна към младия адвокат. — Всяка религия, всяка система от човешки ценности ще се почувства застрашена. Всеки мъж, жена или дете ще загуби за дълго чувството, че се намира в безопасност. Помисли за това. — Той поклати енергично глава. — Самото Второ пришествие би изглеждало като безвкусен маскарад, сравнено с всичко това! — Той погледна Гавилан в очите, без да скрива дълбоката си тревога. — Колко добри са тези хора, които са се обърнали към теб?
— Защитавам правата на престъпниците в този щат от петнайсет години насам и мога определено да заявя, че тези са най-добрите.
— Дано не се лъжеш. — Той се замисли. — И докъде са стигнали в осъществяването на своя план?
— Доколкото разбрах, той е в ход.
Кейпърс несъзнателно погледна часовника си.
— Кога ще знаеш по-конкретно?
Гавилан сви рамене.
— Не съм сигурен. Може би тази нощ или утре вечер.
Кейпърс внезапно се изпълни с енергия.
— И какво ще правиш? — попита той с искрено любопитство.
— Затруднявам се на какво да стъпя по случая като за начало.
— Пришълците по правило спадат към категорията на финансово необезпечените. По дяволите! Защо пък не? Стига да разполагат с достатъчно доказателства за своята позиция. Каквито според мен тези документи предлагат в изобилие. — Той се замисли за миг. — Така-а… От какво имаш нужда?
Гавилан извади черновата на жалбата от куфарчето си и го подаде на своя бликащ от ентусиазъм шеф, който бързо прегледа петнайсетте страници.
— И наистина ли смяташ, че ще намериш областен съдия в Съединените щати, който да пусне в ход това дело?
— Защо не? Случаят е точно в тяхната юрисдикция.
— Технически погледнато, да — съгласи се Кейпърс и се върна няколко страници назад.
— Законът, по дефиниция, е последователност от техническото прилагане на текстовете на отделните му разпоредби.
Кейпърс пропусна думите му покрай ушите си.
— В секундата, когато депозираш този документ в кой да е федерален съд, момчетата от „Меджик 12“ ще скочат върху теб. Изобщо няма да стигнеш до слушане.
За пръв път Гавилан се усмихна с широка, спокойна усмивка.
— Правилно ли си спомням, че лично ти изведе до процес делото с ръкописа от Ленгли? Винаги си твърдял, че трябва да се борим с ЦРУ, с Министерството на отбраната и с поне половината от полицията в Чикаго.
— Аз защитавах тезата, че е заплашен обществения интерес — измърмори Кейпърс. — Съумях да убедя съда в нуждата от незабавно… — Той внезапно спря и отметна глава назад. — Да не мислиш отново да… — Гласът му заглъхна в изумление.
— Отново ще се окажеш в положението на законотворец — бързо се намеси Гавилан. — Ще забравиш за защитата на наркомани, сутеньори и социално опасни типове. Ще престанеш да преместваш папки по бюрото си и да си блъскаш главата в какъв цвят да се боядиса женската тоалетна на трети етаж. — Гласът на Гавилан беше станал изкусителен. — Ще ме направиш свой помощник. Ще се занимаваш само с конституционната страна. За всичко останало ще се грижа аз.