Грег погледна към младия крадец до себе си. Лукаш почиваше със затворени очи и дишаше с равномерен ритъм, който постепенно бе налучкал. Несъмнено спускането бе особено трудно за младежа, който едва ли бе свикнал с борбата срещу гравитацията върху тясното стълбище във вертикална тръба, докато следи дали наоколо няма датчици.
Странно, помисли си Грег, защо смятам, че тази обстановка може да бъде привична за някого?
Проверявайки отново, че младият крадец наистина почива пълноценно, Грег погледна индикацията на датчика си, откопча куката и пое надолу по тръбата.
Двайсет минути по-късно се върна и докосна Лукаш по крака.
— Какво… Какво има? — Лукаш се сети къде се намира и забеляза под себе си Грег. — Какво става?
— Намерих каквото ни трябва — мрачно се усмихна Грег.
— Какво? Къде?
— Шейсет стъпки по-надолу, от твоята страна — и той погледна под краката си. — Нещо много специално. — И без повече обяснения Грег се заспуска надолу, този път следван от Лукаш.
Люкът до голяма степен приличаше на останалите, които бяха подминали. Надписан с огромна цифра 7, той представляваше метална врата с колело за отключване. Вниманието на Лукаш бе привлечено от надписа на стената до вратата:
ВНИМАНИЕ!
ЗОНА С ОГРАНИЧЕН ДОСТЪП!
ЗАБРАНЯВА СЕ МИНАВАНЕТО ОТВЪД ТАЗИ ТОЧКА НА ЛИЦА, НЕСЪПРОВОЖДАНИ ОТ ПЕРСОНАЛ НА „ЗОНАТА“!
СТРЕЛЯ СЕ БЕЗ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!
ВНИМАНИЕ!
Под този надпис имаше друг, не толкова заплашителен:
Авариен изход за ниво седем (7)
Минавайте само през отсрещния портал
Грег увисна от своята страна на стълбата, за да даде на Лукаш възможност да се спусне до нивото на люка.
— Провери го — нареди той с все същата мрачна усмивка.
Младежът вдигна датчиците си, чиито стрелки веднага забиха в края на скалата.
— Алените букви — прошепна той.
Грег кимна, закопча карабината си на близкото стъпало, свали раницата си и я окачи на височината на кръста си. Лукаш повтори движенията му.
— С какво започваме?
Грег не сваляше очи от люка.
— Ключалката изглежда обикновена. Може да се преодолее с електромагнитния кит.
Гласът му беше безизразен и лишен от всякакви емоции. Той погледна критично показанията на своя уред, поклати глава, намали чувствителността колкото бе възможно, отказа се и го прибра на колана си.
— Направи директно измерване.
Лукаш извади волтметър от своята раница и докосна с чувствителния край първо точка на стената в близост до вратата, после рамката на люка и накрая самата врата.
— Петстотин върху люка, към триста и петдесет на рамката и около сто и шейсет на стената.
Грег продължаваше да гледа вратата.
— Провери йонната дисперсия.
Избърсвайки внезапно избилата на челото му пот, Лукаш извади друг цифров уред и бавно повтори операцията.
— Стената и рамката са чисти, ключалката на люка показва широк пик в зона 24 на четириомовия обхват.
Макар да не бе сигурен какво точно означават думите му, Лукаш разбра по изражението на Грег, че нещата не са добре.
Бавно, мъчително прецизно, Грег поднесе към люка един от собствените си специални сензори — от комплекта, който не бе позволил на Лукаш да докосне. Огледът му отне около двайсет минути, но той се постара да не остави нито милиметър от стоманената врата непрегледан. После се облегна назад и разгледа записа на показанията.
— Дявол да го вземе — каза тихо той след нови десет минути.
— Какво не е наред?
Грег не му обърна внимание и отново се концентрира върху вратата, забравил за всичко останало. Гледаше я втренчено, опитваше се да проникне през нея, да види какво има от другата й страна.
Накрая се обърна към по-младия си партньор с все същото мрачно изражение.
— Окей — започна той спокойно, сякаш водеше академична дискусия. — Няма да е лесно, но можем да го направим. Стига да запазим спокойствие, да бъдем търпеливи и да не загубим хладнокръвие. Ясно?
Лукаш чу множественото число, но схвана какво му казва безкрайно по-опитния от него крадец: „Ако той, Лукаш, запази хладнокръвие“.
— С теб съм — каза той с увереност, каквато не чувстваше.
— Отлично — отговори Грег след дълбока въздишка. — Във вратата са монтирани две активни и една пасивна система. Галваничният четец можем да елиминираме с просто поглъщане на сигнала и избягване на всякакъв контакт между метала на вратата и някой проводящ предмет по нас. — Той си позволи къса усмивка. — Сега поне знаеш защо задържахме неопреновите ръкавици. — Лукаш кимна, боеше се да прекъсне Грег. — Следващият ни проблем е инфрачервената или ултравиолетова защита. Приемниците са горе, от лявата страна, предавателите — съответно долу, вдясно. — Той отново погледна към вратата. — Лесно можем да се справим с тях след като знаем, че ги има, но от тази страна е трудно да се разбере, че са монтирани… Последният проблем е живачната ампула, вероятно закрепена от вътрешната страна на заключващия механизъм. И несъмнено включена към алармената система. Лесна за справяне, ако можеш да се добереш до нея. — Кратка пауза и той поясни: — Само дето за нас това е невъзможно.