— Тогава… какво ще правим тогава?
Грег погледна младежа в очите, видя тревогата на лицето му и сви рамене:
— Проклет да съм, ако знам.
Останаха там, увиснали на стълбата, мълчаливо загледани в непреодолимата врата.
— Подготви абсорбера — неочаквано каза Грег с твърд глас.
Лукаш извади малкия уред и го закрепи на смукала в точките, които Грег му посочи.
— Имаш ли план?
— По-скоро усещане. Нали помниш как работи?
Лукаш кимна утвърдително.
— Да, като при оградата. Държа стрелката в средата на скалата и компенсирам измененията в полярността или модулацията.
Грег извади електрическа дрелка, избра бургия с диаметър милиметър и половина и решително я закрепи в жлеба.
— Не отмествай поглед — предупреди го той и постави върха на бургията малко под смукалата. — Защото започна ли, ще заскача като побесняла!
— Ами светлинната сигнализация? Или живачната ампула? — неспокойно попита Лукаш, докато Грег затягаше бургията.
— Лъчите се разпространяват по права, поради която причина пробивам под крепежа на ключалката, който представлява издутина — обясни той и постави върха на стоманената повърхност.
Сигналът подскочи, но младежът веднага го коригира с потенциометъра.
— Що се отнася до живачната ампула… — Той погледна Лукаш и извинително се усмихна. — … ще се опитам да действам по-нежно — рече той и натисна бутона.
Пет минути по-късно дупката беше пробита и бургията — изключена.
— Как е положението?
Лукаш изсумтя:
— Стрелката трепери по-малко от тялото ми.
Грег бръкна в раницата си.
— Сега се захващам с ампулата.
Той прекара тънък конец в тясната дупчица и го привърза за точков източник на светлина, закрепен на световод с микроскопична бижутерска лупа на края. Погледна в окуляра на устройството и леко завъртя световода с два пръста.
— Къде ли са я сложили, Лайнъс? Къде би сложил ти малката…
— Каза ли нещо? — загрижено попита Лукаш.
Но Грег не му отговори.
— А… ето къде…
Той изтегли световода обратно и вкара на негово място тънка тръбичка. Пъхна края й към тубичка спрей.
— Добре, сега последната стъпка. Лукаш?
— Да?
Грег го стрелна с поглед, от който костите на младежа се разтрепериха.
— Следващата фаза трябва да изпълним заедно. Ако някой от нас се поколебае, спре или направи нещо неочаквано… това е краят. Разбираш ли какво ти говоря? — Лукаш мъчително преглътна. — В случай че имаш някакви съмнения — продължи Грег, — сега е моментът да ги споделиш с мен. Може да измисля нещо друго…
Циганинът мисли цяла минута над думите му. През главата му мина всичко, което бе научил по време на тренировките, и всичко, което бяха преживели през последните четиринайсет часа. Въображението му визуализира всяка опасност, която можеше да се крие зад тази врата.
— Готов съм.
Грег продължи да го гледа още малко.
— Хубаво — каза той и му подаде сложния електромагнитен кит, монтиран в стария картон от цигари. — Значи правим следното… Първо, аз замразявам живачната ампула с течен водород. Това ни освобождава трийсет секунди да отворим вратата и дезактивираме трите системи. Второ, ти използваш ЕМ-кита, за да изтеглиш резетата, докато аз въртя кръговата дръжка. Вратата се отваря навътре и отляво на мен. Трето, аз неутрализирам светлинната сигнализация, а ти преодоляваш галваничния четец, като вкарваш ултравиолетовия източник под корпуса, там където е микропроцесорното управление. Нали помниш как се прави?