Лукаш напрегнато кимна.
— Къде се намира? — попита той през стиснати зъби.
Грег неуверено наклони глава.
— Би следвало да бъде точно над вратата. Но където и да е, открий го, по дяволите, и го блокирай! Не се старай да стане елегантно, защото в този момент ще имаш на разположение не повече от двайсет секунди. Просто ме изчакай да неутрализирам светлинната защита и след това действай с максимална скорост, ясно ли е?
— Ясно. — Лукаш вече посягаше към нещата, които щяха да му трябват.
— Докато правиш това — допълни Грег, на свой ред подбирайки нужните инструменти, — аз ще се погрижа за живачната ампула.
Двамата разположиха каквото им трябваше на най-удобните места. Грег изчака Лукаш да намести ЕМ-кита върху люка, да щракне ключа и буквално да прегърне вратата. Той междувременно нагласи сигналния абсорбер.
— Готов съм — обяви Лукаш и избърса лицето си. Опита се да прогони от главата си мислите за онова, което щеше да им се случи, ако някой закъснееше дори със секунда в действията си. Прекръсти се и прошепна къса молитва.
— Окей — предупреди го Грег, — влизаме на три, ясно?
Лукаш кимна, сложи UV-лампата в устата си и стисна здраво цигарения кашон в ръцете си.
Поставил дясна ръка върху ключалката, хванал с голата си лява ръка клипсовете и пластмасовите клещи, Грег дълбоко си пое въздух.
— Ще се видим от другата страна — каза той с най-напрегнатия глас, който Лукаш бе чувал да излиза от устата му.
— Едно… Две… Три!
16.
Тишина — заплашителна или успокоителна? — цареше около двамата мъже, сгушили се в тъмнината непосредствено зад входния люк.
Лукаш започваше да мисли, че сърцето му никога няма да спре да бие до пръсване и че въздухът никога няма да му стигне. Не смееше да помръдне и се стараеше да не вдишва прекалено шумно, въпреки протестите на дробовете му.
Чакаше… И се надяваше нищо да не се случи.
Едва сега забеляза колко силно се е изпотил, макар причината изобщо да не бе в температурата на помещението, в което току-що бяха проникнали с взлом. Не че бе хладно, точно обратното — горещо бе като в сауна. Всъщност изпотяването му бе резултат от закъснялото осъзнаване на факта колко близко бяха до пълния провал.
Той вдигна поглед към алуминиевия панел, покривал допреди секунди алармената инсталация, която трябваше да дезактивира. Капакът бе разкъсан надве, гневно огънат в бързината да се добере навреме до управляващия микропроцесор. Обагрен бе в червено… изглежда от раната, на която не бе обърнал внимание. Рана, останала незабелязана до мига, в който ултравиолетовият източник буквално бе „изпържил“ мозъка на микрочипа.
Вдигна ръка близко до очите си и разгледа разкъсването под тънкия като молив лъч на фенерчето. С облекчение установи, че няма за какво да се притеснява.
Поне засега.
Грег лежеше по гръб и чакаше зрението му да се адаптира към странната тъмнина зад люка. Всъщност започваше да установява, че всичко тук му се вижда странно. И напълно неочаквано. Вместо излъсканата, стерилна и ярко осветена обстановка, характерна за лаборатория или най-малкото за офис, тук нямаше нищо друго, освен вбесяващо гореща влажна пустота.
Усещаше въздуха като изкуствено подгрят, но с някакъв… остър или може би горчив привкус. Освен това… долавяше леко течение, като полъха на галещ тялото бриз. Но напълно беззвучно, без пориви или какъвто и да е било шум. И без никакви индикации, че този въздух е машинно задвижван. Просто тишина… с изключение на тежкото дишане на циганина на пода вдясно от него.
Досещайки се, че влизането им е останало незабелязано, Грег се осмели да се изправи на колене. Бързият оглед на трите взаимно подсигуряващи се охранителни системи показа, че все пак бяха успели да ги неутрализират или заобиколят. По-внимателната проверка разкри, че излизането им от строя не е било засечено. Естествено с уговорката, че точно това състояние на нещата всеки миг можеше да се промени в тяхна вреда. Грег бавно се доизправи.
— Стой тук — прошепна той. — Ще поразгледам.
Лукаш немощно му махна с ръка, че е разбрал. Възхищаваше се на невъзмутимостта му и се питаше дали някой ден и той ще може да се похвали с подобно хладнокръвие. После се залови да бинтова ранената си ръка.
Грег бавно тръгна по нещо, което след малко разбра, че е много тесен коридор. Прекалено тесен, непозволяващ двама души да вървят редом един до друг.