— Какво е това място?
— Провери сам… нагоре и наляво — сдържано каза Грег.
Лукаш се захвана да върти кабела и…
— Огледала? Защо…
— Това е терариум — прекъсна го Грег. — Изкуствено създадена околна среда, направена да изглежда като естествената зона на живот на… — Гласът му заглъхна. — … нещо. Идеята е да се създадат възможно най-благоприятни условия за живот на това „нещо“, за да остане то в добра форма. Макар и заключено. — В погледа му се прокрадна гневен блясък. — В името на науката, разбира се. — Сега вече и гласът му прозвуча заплашително: — Гледай на това като на луксозен аквариум.
Лукаш изобщо не можеше да се откъсне от окуляра.
— На мен ми изглежда като затвор.
Грег кимна и бръкна в раницата на Лукаш.
— И на мен. — Той извади малък електрически трион. — Наблюдавай огледалата.
Трябваха му петнайсет минути, за да проникне през стената, изработена от пресовано дърво и фибропласти. Петнайсет минути с почивките. И с прекъсвания след възклицания от рода на: „А, това в огледалото не е ли светлина?“. Както и след спирания, за да почисти мотора от белите песъчинки. Но накрая в стената зейна квадратна дупка със страна деветдесет сантиметра.
Не свалиха изрязаната част. Вместо това, докато Грег я държеше на мястото й, Лукаш закрепи горния й край за ръба с помощта на залепваща лента. Когато свършиха, двамата мъже се отдръпнаха и критично изгледаха творението си.
Грег започна да вдига ципа на покрития си с тъмни потни петна анцуг.
— И маската — нареди той.
Лукаш избърса за последно обилните капки пот по гръдния си кош и на свой ред неохотно закопча догоре якето на анцуга си. Извади ски очила в същия защитен цвят и се засмя:
— Като си помисли човек колко време лазихме из шибаната пустиня, за да се наврем в друга шибана пустиня.
Грег не реагира.
Бутна напред капака в стената, поколеба се за миг и после ловко се вмъкна през отвора. Приземи се от другата страна приклекнал, повече звяр, отколкото човек.
Остана застинал така около пет минути, които и на двамата се сториха часове. Неподвижен. Напрегнат. Готов.
Накрая, безкрайно бавно, се завъртя и се огледа в дъга от сто и осемдесет градуса. После се обърна към огледалата.
Вдигна поглед към тях и се загледа в отразяващата им повърхност. Допускаше, че от другата страна има наблюдатели. И нямаше никакви съмнения, че ако там в момента има някой, вече са го забелязали въпреки бежовия тон на защитната му маскировка. Тя може и да бе добра за пустинята навън, но тук, в този бял оазис, сигурно изпъкваше като капка кръв върху бяло кадифе.
След нови пет минути, през които нито нахлуха охранители, нито се разнесе сирената на алармена инсталация, той извади йонния сензор и започна да снема характеристиките на мястото.
Имаше индикация за значителна по обем телеметрична апаратура, скрита в стените, тавана и дори под пясъка. Но тя изглеждаше в пасивен режим на работа — на разположение, ако потрябва, но изключена в момента.
Успокоен по-скоро от инстинктите си, отколкото заради нещо, което бе видял или не бе видял в показанията на уреда, Грег го прибра. Хвърли един бърз поглед наоколо, за да се увери още веднъж, че е сам и все още незабелязан, после се пресегна назад и чукна веднъж по капака в стената. Миг по-късно Лукаш беше при него, също така приклекнал и настръхнал.
Грег му даде две минути да се ориентира в необичайната обстановка и го докосна леко по рамото.
— Тръгни сам надясно — нареди той и му посочи с ръка. — Намери източната стена и поеми на север покрай нея. — Той се справи с компаса на китката си. — Аз ще направя същото на запад. Ще се срещнем по средата на северната стена.
Лукаш неуверено кимна, докосна компаса си и закрачи през изненадващо твърдия пясък. Ала внезапно спря.
— Ъ-ъ… Грег?
— Какво има? — обърна се Грег към него.
Лукаш бе видимо загрижен.
— А какво да направя, ако се натъкна на… на обитателите?
Опитният крадец се замисли над въпроса. Всъщност напоследък често бе размишлявал върху него. В крайна сметка те точно и затова бяха дошли тук — за да установят контакт с обитателите и по възможност да си тръгнат с някакви доказателства за тяхното съществуване. В идеалния случай — да ги изведат оттук.