Но той така и не бе решил по какъв начин биха могли да сторят това. Всъщност… изобщо не бе допускал, че могат да стигнат до този етап. Да, беше се надявал. Беше се молил, планирал, обмислял възможните варианти, но някак абстрактно.
А тази бяла, пясъчна, пустинна сцена пред очите им, в никакъв случай не бе абстракция.
Накрая той сви рамене.
— Ако видиш нещо… някой — побърза да се поправи той, — опитай се да се сприятелиш. После ме повикай на помощ. — Друго не можа да измисли.
— Благодаря — отвърна Лукаш и поклати глава. — Много ми помогна. — Но в сарказма му се долавяше страх. — Бъди спокоен, ще им кажа, че идеята е твоя.
Двамата отново тръгнаха.
— Ъ-ъ… Грег?
На Грег започваше да му омръзва, но от друга страна виждаше, че момчето е притеснено. Обърна се.
— Сега пък какво има?
— Май вече се сприятелявам… надявам се!
Грег го погледна внимателно.
Лукаш балансираше на един крак, а другият беше застинал във въздуха, преди да довърши крачката си. Не помръдваше, дори не се виждаше да диша, просто стоеше като статуя, пусната сред пясъка.
— Какво става? — прошепна раздразнено Грег и се приближи до него. — Какво…
И на свой ред замръзна на място.
Пясъкът пред тях се надигаше вълнообразно. Изглеждаше като че ли някой бързо плува под повърхността му и плавно се движи напред-назад. Точно както едрите вълни, образуващи се под тялото на кит, изплувал от бездните на океана.
Две огромни овални очи ги разглеждаха изпод тънък слой пясък.
Грег се овладя пръв.
— Отстъпи крачка назад — нареди той със спокоен глас. — Но избягвай резките движения, ясно ли е?
Лукаш гледаше като хипнотизиран немигащите очи. След малко кимна. Отстъпи крачка назад и се прекръсти:
— Исусе Христе, моля те, не ме изоставяй! — прошепна той.
Без да го слуша, Грег на свой ред гледаше очите, които с неуловима за човешкия поглед бързина се наместиха в пространството между двамата мъже.
Бяха големи — може би седем сантиметра и половина дълги и около пет високи. Зениците бяха черни, изцяло черни. Отсъстваше бялата част, а центърът бе малко по-тъмен. Не видя клепачи, но въпреки това пясъкът не им пречеше. Около видимо дълбоката очна кухина не се виждаше кожа.
— Да се сприятеля, така ли ми каза? — измърмори Лукаш.
— Да — кимна Грег, без да е напълно убеден.
Двамата запазиха мълчание през следващите няколко минути, докато създанието все така съсредоточено ги разглеждаше.
— Искам гласът ти да звучи уверено, а всичките ти движения да са бавни. Не искам да го плашим — каза Грег и бавно разхлаби връзките на раницата си.
— Ние ли да го изплашим? — отговори циганинът с равен глас и свали раницата си по примера на Грег.
Бавно, сякаш направен от пластилин, Грег коленичи по-близо до очите.
И те изчезнаха. За миг, сякаш някой бе завъртял ключа на стената.
— Дявол да го вземе! — прошепна Грег. — Не мърдай. Само се огледай. Много бавно.
— Там е.
Грег леко се обърна наляво и видя повдигнатия пясък и очите, който надничаха към него. Бавно и внимателно той вдигна ръце, внимавайки да се виждат през цялото време. Разпери пръсти, за да покаже, че са празни.
Очите следяха всяко негово движение.
— Здравей.
Никаква реакция.
— Аз съм приятел — съобщи Грег, опитвайки се гласът му да звучи приятелски. — Приятел. Знаеш ли какво е приятел?
— Ъ-ъ… Грег?
— Не сега — сряза той усмихнато спътника си.
— Ъ-ъ… сега, сега! — възрази Лукаш с разтреперан глас. — Защото той вече си има приятел.
Грег хвърли поглед зад гърба си и видя там нов чифт идентично изглеждащи очи да наблюдават Лукаш.
Грег въздъхна, анализирайки безчислените възможности, после внимателно седна на пясъка.
— Седни и ти. Усмихвай се. Дай им с езика на тялото си възможност да се уверят, че не си опасен за тях.
Лукаш се подчини и на свой ред му прошепна:
— А дали можем да кажем същото за тях?
Тази мисъл вече бе минала през главата на Грег.
— Можеш ли да говориш? — обърна се той към своя комплект очи. — Английски, френски, немски?
— Какви ги говориш? — сепна се Лукаш.
— Тихо! — Грег се наведе към мястото, където предполагаше, че трябва да се намира устата на съществото. — Можеш ли да ми кажеш нещо? Разбираш ли ме?
До него долетя от пясъка поредица високи писукания, щракания и гърлени звуци.