— Аз… аз не те разбирам. Говориш ли ми нещо? Така ли говориш? А можеш ли…
Пясъчните вълни се отдалечиха от него и миг по-късно двете купчинки стояха на петдесетина стъпки от тях.
— Каза им нещо, че те…
— Надявам се да не е така. — Грег бавно се изправи, следван от Лукаш. Двамата проследиха с поглед двете успоредни пясъчни следи, които се стрелнаха настрани от тях. — Измери — нареди той, без да откъсва поглед.
— Всичко е чисто — бе отговорът минута по-късно.
Грег кимна.
— Как мислиш, дали не трябва сега ние да отидем при тях?
Лукаш поклати глава.
— Винаги е по-добре да оставиш павости и небащи да дойдат сами при теб. Лоша поличба е ти да ходиш при тях. — Той замлъкна за секунда. — Трябва да изчакаме. — Този път гласът му звучеше убедено.
При други обстоятелства Грег би се усмихнал, спомняйки си за легендите, които Роман му бе разказвал преди години.
— И ти мислиш, че това са духовете на земята и водата?
— Ти да не би да имаш по-добро обяснение?
— Не — поклати глава Грег. — Но съм сигурен, че те не са от… Виж!
Едната от следите се бе отдалечила на висока скорост, а другата се бе върнала при тях.
Те отново седнаха пред безизразния чифт очи в пясъка.
— Колко ли е голям?
Лукаш сви рамене, но преценяващо проследи движещата се около краката му купчина пясък.
— Трудно е да се каже, но… към метър и двайсет — метър и четирийсет. Може и повече.
Останаха да седят така и безмълвно се съзерцаваха. Грег опита на няколко пъти да начертае букви в пясъка, но това само караше пясъчното създание да отскача от тях. Въпреки това то винаги се приближаваше обратно.
— Ето го отново и другият — съобщи Лукаш и кимна с глава в посока на приближаващата се пясъчна издутина.
— Да се надяваме, че не е докарал още някой със себе си.
— Какво ще правим като не можем да говорим с тях?
Грег погледна часовника си.
— Не знам — каза той, а междувременно второто създание се изравни с първото и спря до него. — Времето ни изтича.
Изведнъж пространството между двете същества изригна. Двамата мъже скочиха, но бързо се успокоиха, като видяха, че на мястото на пясъчния гейзер има някакъв уред.
Грег внимателно го пое.
— Разновидност на портативен терминал.
— Какво?
— Устройство за изобразяване на данни. — Той натисна няколко бутона, но нищо не се случи. — Ако знаех как се включва…
КОД НАТИСКА 070343///
Грег показа съобщението на Лукаш.
— Да не мислиш, че те… — започна смаяно момчето.
Грег пое дълбоко дъх и въведе кода от малката клавиатура.
— Ако, ако… — колебливо започна Лукаш, — … ако това, това задейства алармената система?
Грег спря, преди да въведе последната цифра.
— Тогава сме прецакани — рече той и погледна Лукаш в очите. — Нещо друго ли предлагаш?
След дълга пауза момчето отрицателно поклати глава и Грег довърши комбинацията.
— Сега разбирате ли ме? — попита той двата чифта очи.
РАЗБИРАМ///
— Това вече е напредък — въздъхна той и внимателно ги погледна.
— А сега? — поинтересува се Лукаш.
Грег разгледа малкия монитор, докато трескаво мислеше.
— Ще опитаме да им обясним ситуацията. И ще ги помолим за помощ.
— Ей така? — не скри скептицизма си Лукаш. — А дали да не опитаме малко по-предпазливо… — Той замлъкна, загледан в очите под пясъка. — Не знам. — Някакво странно настроение обхващаше този млад циганин от края на двайсети век.
Грег сви рамене.
— Тук сме, за да ви помогнем — каза той на очите.
ЗАЩО///
— Искаме да ви помогнем да излезете на свобода.
СВОБОДА КАКВО Е///
— Свобода е да не си затворен.
Това привлече вниманието им.
Очите бързо примигнаха, скриха се под пясъка и описаха няколко трескави кръга около тях. Пясъчните вълни се надигаха, смесваха се и сякаш кипяха.
— Какво толкова им казах? — неспокойно прошепна на себе си Грег.
Мониторът премигна.
НЕ МОЛЯ///
ИНФОРМАЦИЯ ДАВА АКО НЕ СВОБОДЕН///
ОТ НАШИТЕ ТЕЛА НЕ ОСВОБОЖДАВА///
МОЛЯ///
— Те мислят, че да освободиш, значи да убиеш! — смаяно прошепна Лукаш.