Двете същества бавно се успокояваха в далечината. След малко отново се приближиха към тях. Грег захапа долната си устна.
— Как можем да им обясним тогава? Как ще спечелим тяхното доверие? По подобен начин ще се обясняваме тук, докато остареем. — Той погледна нетърпеливо часовника си. — В случай, че оцелеем до тогава.
Очите се укротиха при краката им.
— Да опитам ли аз? — предложи Лукаш и се усмихна на по-близкия до него чифт очи. Странното настроение, в което бе изпаднал, по някакъв начин го караше да се чувства уверен, че ще се справи със задачата.
— Как?
Младежът кръстоса крака и вдигна ръце пред себе си, сякаш държеше бебе.
— По цигански.
Грег се поколеба, кимна и му подаде монитора.
— Опитай.
— Казвам се Лукаш Мосонли, унгарски ром съм.
ДЖО///
МАКС///
Усмивката на лицето на Лукаш едва ли можеше да бъде по-топла и по-искрена.
— Идваме при вас като приятели, за да ви предложим с божията благословия нашето приятелство.
ПРИЯТЕЛИ ЗНАЕ НИЕ///
ПРИЯТЕЛИ ЧУВА ЧЕСТО///
ПРИЯТЕЛИ ЗНАЧИ БОЛКА///
Нещо във внимателно наблюдаващите го изпод пясъка очи недоловимо се промени. В иначе безизразния чуждоземен поглед се появи подозрение, може би гняв.
ЗНАЕ НИЕ КАКВО ОЗНАЧАВА ПРИЯТЕЛИ///
— Да, мисля, че имаме нов проблем — обезпокоено прошепна Лукаш, макар усмивката на лицето му да остана като залепнала.
Грег не му обърна внимание. Той погледна в очите пред себе си и тържествено кимна:
— Казвам се Пикаро.
ПИКАРО///
— И аз знам какво означава приятели — продължи той със студен глас. — Приятелите те правят слаб, уязвим, раним. Приятелите могат да те предадат, да те наранят… — В гласа му се появи нотка на болка. — … да те променят.
И///
— Аз не искам да бъда ваш приятел — продължи той с най-студения глас, който Лукаш бе чувал през живота си. — Аз искам да нараня вашите приятели. Искам да бъда ваш — мигновено замисляне за най-добрата дума — съюзник.
ТИ СИ С ПРИЯТЕЛИ///
ДА///
— Не.
Странните очи под пясъка и студените очи на крадеца се срещнаха за част от секундата.
С КОЙ ТИ///
— Аз не съм с никой. Сам съм.
Очите изчезнаха за миг, после на екрана на монитора бавно изпълзя следващо съобщение.
САМ///
НИЕ ЗНАЕ САМ///
Сега очите втренчено го разглеждаха.
КАК НЕ ОСВОБОЖДАВА///
— Освобождава?
Лукаш кимна с разбиране.
— Искат да кажат умиране. — Той се замисли и додаде: — Мисля, че те носят душата на циганина.
Лукаш погледна младия си помощник, сякаш той си бе загубил ума.
— Кои сте вие? — попита той, обръщайки се отново към очите.
ДЖО///
МАКС///
— Искам да кажа какви сте?
ТЕБ КАТО///
Грег премести поглед от едните очи на другите, опитвайки са да разбере как мислят тези създания. Питаше се дали е способен да мисли като пришълец.
— Не разбирам какво искате да ми кажете.
ПРОСТО///
ЧИСТ АНГЛИЙСКИ///
— Май ме заболява глава.
ЖИВЕЕ НИЕ///
КАТО ТЕБ///
ДОСТАТЪЧНО Е///
Грег отново погледна часовника си. Имаше известни ограничения в готовността му да излага на риск живота си, разговаряйки безгрижно без никакво прикритие пред зловещите огледала.
— Можете ли да живеете извън това място?
ПРАВИЛИ ГО///
ГОДИНИ МНОГО ПРЕДИ ДОВЕЛИ ТУК///
В този миг Лукаш, който до момента зорко бе следял показанията на уредите, рязко вдигна глава.
— Отчитам скок на нула деветдесет и шест ампера.
— Откъде?
— Север, северозапад! — Той посочи към огледалата в далечния край на помещението.
— По дяволите! — тихо изруга Грег, проверявайки сам сигнала. — Изглежда като включване на голям компютър. — Той бързо се обърна към очите, но този път на лицето му имаше изражение, граничещо с отчаяние.
— Знаете ли кой стои зад всичко това? За това, че сте тук?
Паузата му се стори часове.
СЕГА НЕ///
НАЧАЛОТО ЗНАЕ///
НАЧАЛОТО ОМРАЗА///
НИЩО НЕ МОЖЕ НАПРАВИ///
ТОГАВА///
Лукаш бавно премести ръце — правеше го сякаш се протяга — за да се увери, че отзад в колана му все още е затъкнат малкия пистолет.