— Не съм сигурен, че онова, което чувам, ми харесва.
Грег не му обърна внимание.
— Кой е бил? В началото? — Ако не успееше да ги изведе, поне трябваше да научи онова, което знаеха.
Надяваше се да го научи.
Лукаш погледна отново индикацията, защото очите се бяха скрили под пясъка.
— Сигналът отслабва.
— Слава богу.
Младият крадец описа пълен кръг с уреда в ръцете си.
— Чисто отвсякъде. — Прибра сензора. — Страшен късмет.
Грег обърса потта по врата си.
— Късмет, който всеки миг може да ни изневери. — Пак провери часовника си. — Десет минути и трябва да се изпаряваме оттук.
— Каквото и да стане?
— Каквото и да стане — натърти Грег и погледна завърналите се очи.
ИМЕ///
НА ЗАЩИТНА ОБВИВКА БИЛО///
Грег дръпна яката на якето си.
— Видели сте име върху ризата? Или върху униформа като тази?
БИЛО ИМЕ ВАНЕС///
— Ванес — повтори Лукаш. — Е, поне няма да е трудно да намерим човек с подобно име. — Той си го записа. — Звучи ми белгийско или може би холандско. Ласло ще го открие без никакъв проблем.
Грег си пое дълбоко дъх и тъжно поклати глава.
— Да, няма да е никак трудно — тихо отговори той, преди да погледне отново към очите в пясъка. Избърса потта под скиорските си очила и се замисли как да опише на тази същества какво иска от тях.
— Ако дойдете с нас, ще ви изведем от тук. Това ще нарани приятелите ви. Силно ще ги нарани.
Откъм пясъка се разнесе възбудено цвъркане.
ТЯХ ОСВОБОДИ///
— Не — с леко разочарование отговори Грег. — Няма да ги убие.
НЕ ДОСТАТЪЧНО МИСЛИ НИЕ///
Той ги погледна.
— Всичко, което искаме от вас, е да ви изведем от тук. Да се опитаме да ви върнем при… вашите. — После свали ръката си от гърдите и я протегна към тях в призивен жест. — Ето това искам да направим заедно.
Пясъчна експлозия. Този път едновременно от двете същества. Толкова внезапна и толкова силна, че събори двамата мъже назад в пясъка.
— Добре ли си?
Лукаш простена и се извъртя в полуседнало положение. Пистолетът беше в ръката му, готов за стрелба.
— Сега какво ще правим? — Погледна към мястото, където пясъкът се успокояваше. — Бенци Йоска! — едва не изкрещя той.
— Йонка! — автоматично прошепна Грег, гледайки две същества, изправили се от пясъка пред тях.
Те тържествено наблюдаваха легналите мъже.
17.
— Не мърдай! — каза по-възрастният крадец.
— И да искам не бих могъл — изумено му отговори по-младият.
Пясъчните създания се издигаха на три стъпки пред падналите мъже и разговаряха помежду си с щракания и свирукане. Изглеждаха спокойни и съсредоточени, а очите им не се откъсваха от гърдите на Грег.
ТОВА ВЗЕЛ КЪДЕ///
— Какво?
Създанието отляво на Грег вдигна ръка и посочи блокчето лусит на шията на крадеца.
НУЛЕВ КОМПОНЕНТ///
ТОВА ВЗЕЛ КЪДЕ///
Сега и двете сочеха импровизирания медальон.
Лукаш намери сили да отмести поглед от напълно разкрилите се пред тях пришълци към не по-малко загадъчния предмет на шията на Грег.
Грег едва доловимо сви рамене. Той внимателно наблюдаваше „изражението“ върху странните лица.
Те не приличаха на нищо, което бе виждал досега. На всичко отгоре и главата изглеждаше абсолютно чужда.
Изглеждаше сякаш някой бе взел идеално кръгла топка, бе отрязал от нея долната й четвърт и бе сложил на това място малък триъгълник. Големите очи доминираха. Намираха се на два-три пръста под мястото, където на една нормална човешка глава би започвала линията на косата.
Но при тях коса нямаше. Вместо нея, от ляво надясно вървяха ситни назъбени ръбчета. Същите се пресичаха с други, започващи от средата на лицето, там където би следвало да има нос (такъв липсваше), и отиваха назад, към тила. Пак същите ръбове можеха да се забележат и по обратната на дланите страна на ръцете и китките.
Устата беше приблизително кръгла и се намираше в малката правоъгълна част отпред на главата. Нямаше устни, по-скоро някакви удебеления се отваряха и затваряха вертикално, а не от горе надолу, докато разговаряха. Две тъмни костеливи издатини се мярваха за малко зад удебеленията, когато се чуваха звуците.