И двамата носеха някакво подобие на фланелки, едва прикриващи лишени от атрибути слабини, тънък кръст и изпъкнал гръден кош. Нещо като половината на ръкав се спускаше по външната страна на ръцете, започвайки от рамото. Грег не виждаше какво го придържа за тънките крайници.
Забеляза, че кожата им постепенно бе променила цвета си от този на пясъка в синкав оттенък. Той повдигна блокчето лусит:
— Искате да знаете откъде имам това?
Видя шест тънки пръста да прелитат по миниатюрната клавиатура, която пришълецът отляво на него носеше на врата си. Забеляза още и че го прави, без да гледа.
ДА///
— Окей. Тогава нека разменим информация, става ли?
Мъчително дълга пауза.
РАЗМЕНИМ///
Грег кимна и се обърна към Лукаш.
— Опитай се, без да привличаш вниманието им върху себе си, да извадиш фотоапарата си и да направиш няколко снимки с него. — Гласът му беше тих, а устните му едва се движеха.
Лукаш кимна и с неудоволствие прибра пистолета, а Грег се обърна отново към пришълците.
— Кой от вас е Джо и кой Макс?
ТОВА ВЗЕЛ КЪДЕ///
Една странна ръка се бе протегнала към него заплашително или може би само сочейки. Грег не искаше да се замисля кое от двете.
Лукаш вече бе измъкнал малкия шпионски фотоапарат и небрежно го бе потулил в дланта си. Вниманието на пришълците бе фокусирано върху Грег, а неговото (при това буквално) — върху тях.
Грег се поколеба, питайки се доколко да бъде откровен.
— От един човек — каза накрая той.
ЧОВЕК ВЗЕЛ КЪДЕ///
Грег свали верижката от врата си и им я подаде. Светлината се отрази от малката метална тръбичка, която бе намерил в плика в сейфа на Кери.
— Какво означава нулев компонент?
ПАРЧЕ МАЛКО НЕЩО ГОЛЯМО///
ЗАЕДНО ПРАВЯТ ГРУПА ВЪЗДУХ///
НАМЕРИ ГРУПА ЗЕМЯ///
Лукаш поклати разтревожено глава.
— Това не ми звучи никак добре.
— Изглежда е част от спасителен маяк. Или поне така ми се струва. — Грег направи крачка към Джо. — Ето — подаде му го той. — Вземи го.
Лукаш се опита да го спре.
— Сигурен ли си, че наистина искаш те да… телефонират у дома си точно в този момент?
Но Грег не отдръпна ръката си.
— Стъпка по стъпка — каза той и впи уверен поглед във въпросителните очи на пясъчните същества.
НЕДОСТАТЪЧНО Е///
— Вземете го — настоя той, без ръката му да трепне. — Ще ви потрябва, когато заедно намерим останалото.
ЗАЕДНО///
— Заедно — твърдо кимна той.
Джо бавно посегна и леко прихвана контейнера от лусит, позволявайки на треперещите си пръсти да докоснат тези на Грег.
Взе го и рязко се обърна към Макс, който на свой ред поднесе ръка.
Двамата стиснаха силно блокчето, извиха го и то се счупи.
Макс улови малката тръбичка със светкавично бързо движение.
Двамата последователно я огледаха, след което Макс я прибра някъде под „фланелката“ си. Последва дълъг приглушен разговор.
Накрая Джо напечата съобщение:
ВЪРВИ///
Грег го погледна объркано.
— Нали разменяхме. Трябва да…
ВЪРВИ///
— Но на мен ми се стори, че вие започвате да ме разбирате — каза той със смесица от объркване, смущение и малко страх, защото пришълците изглеждаха по-изправени, по-силни и по-агресивни.
ВЪРВИ СЕГА///
Това бе напечатано от Макс, а после Джо довърши мисълта му:
НИЕ ВЪРВИ ЗАЕДНО///
ПРИЯТЕЛИ СРЕЩУ///
СЪЮЗНИЦИ ЗАЕДНО///
Настъпи дълга пауза, през която дисплеят се изчисти и на него съвсем бавно изкристализира ново съобщение:
ЗАСЕГА///
Двамата се обърнаха и закрачиха, клатушкайки се, към мястото в стената, където се намираше дупката.
Лукаш сви рамене и ги последва.
Грег остана загледан след тях в продължение на един дълъг момент, после вдигна поглед към огледалата и към онова, което знаеше, че се намира зад тях. На лицето му изпълзя изражение на свиреп гняв и дълбока загриженост. След това и той бавно тръгна след тях.
Десет минути по-късно Секретаря избърса очи, отпи голяма глътка от забраненото му кафе и дръпна завесите, за да погледне към пясъчните дюни на Полигона.
От същото това място зад огледалата той в течение на дълги години бе наблюдавал с нестихващ интерес различните настроения на пришълците. Беше ги слушал през скритите микрофони, беше чел разпечатките на осъществяващите превода компютри. И беше правил своите лични заключения относно двамата.